Пловдив посреща за 10-ти път майстори за Панаира на занаятите

Да се намалят наемите на дворовете в Стария град, където се провеждат прояви на майсторите от пловдивската задруга. Това предлага председателят на Регионалната занаятчийска камара Тони Симидчиева в писмо до общината.

„Наемите на дворните площи са поне 5 пъти по-големи от таксите за помещенията, а през топлото време нашите прояви са най-вече на открито“, аргументира се Тони Симидчиева.

Тя допълни, че задругата на златарите предлага ул. "Отец Паисий" да бъде забранена за паркиране. "Тази улица се превърна в център на златарството и е нормално до нея да има спокоен достъп на клиентите, които сега се провират покрай паркираните автомобили", се аргументирали майсторите и собствениците на магазини по ул. "Отец Паисий".

Председателят на Регионалната занаятчийска камара обяви, че от 18 до 21 май в Пловдив ще се проведе юбилейното 10-то издание на Панаира на занаятите. Сергиите ще бъдат разположени традиционно на старата Узун чаршия (Малката главна). 

В панаира ще участват 80 майстори от над 25 занаята, а откриването ще бъде с дефиле по Главната до Римския стадион. 

Тази година ще има за първи път пленер по луларство - много рядък занаят, който ще бъде демонстриран от 3-ма майстори, обясни Тони Симидчиева. 

На 1 юни - Деня на детето, ще бъде открито и ново занаятчийско пространство в Стария град  на ул. "Стръмна". Това е финалът на 5-годишна сага по установяване на собствеността - издирване на документи, предаване на общината и ремонти в старинните къщи, обясни зам.-кметът Амелия Гешева. 

Улицата на занаятите стартира с 4 къщи, където ще има различни ателиета - пекарна, плъсти, тъкачество, грънчарство, художествена керамика, за изработка на кукли, ковачество, изработка на музикални инструменти и др. Разчитаме, че ще стане една наистина оживена улица, за да пресъздадем старата улица на занаятчиите, обясни Тони Симидчиева. 

Догодина на ул. "Стръмна" ще монтираме и една истинска старинна пещ на дърва, където децата могат сами да омесят и опекат хляб, обясни майстор хлебарят Георги Лефтеров.