Ако Франция направи т.нар. Фрекзит, просто няма да има Европейски съюз, тъй като тя е една от страните-основателки. Без нейната воля, мнение и желанието да решава проблеми , няма да има никакъв ЕС – добър или лош.
Това каза в интервю за Радио Пловдив международният анализатор доц. Валентин Вацев след като Емануел Макрон спечели изборите за президент.
По думите му в България сме склонни да гледаме на френските избори като събитие от еврофутбола – някой спечелил, друг загубил. След тях обаче има фундаментално събитие, което вероятно ще определи бъдещето на Европейския съюз, посочи експертът по геополитика.
Досега съществуващите френски големи системни партии (социалистите и републиканците) заедно държаха около 80 процента от местата в двете камари на френския парламент. Заедно на президентските избори те събраха едва 26 на сто от гласовете на французите. Като прибавим и това, че досегашният президент излезе на финалната си права с нула процента рейтинг, това можем да кажем, че във Франция е започнала катастрофа със системните партиии, т.е криза в системата на политическия й живот, каза още Вацев.
Според него на политическата сцена се роди новото ляво и новото дясно, т. е. новите системни партии, които предстои да определят облика на страната при парламетарните избори през лятото. Промени се не президентът на Франция, а политическата архитектура на страната, която определя динамиката на Европейския съюз.
Попитан дали може да се случи подобно нещо в България, Вацев отбеляза, че българският политически модел е безнадеждно изхабен. По мнението му единствената надежда е да наблюдаваме откъде идват филизите на новото ляво и новото дясно у нас.
След серията тежки катастрофи в Пловдив през последните дни – сред които и трагичният инцидент на Околовръстното шосе, отнел живота на майка, баща и едното им дете – темата за пътната безопасност отново излезе на преден план. За причините и решенията e разговарът с осемкратния рали шампион на България и основател на Академията за безопасно шофиране..
Могат ли протестите да променят ситуацията в държавата? Въпросът идва след снощното бурното недоволство в София и днешния отзвук за преработка на проектобюдежета. А отговорите са някъде между силата на обществото и слабостите на политиците. Според психолога Пламен Димитров, когато говорим за сила и слабост, неизбежно се поражда конфликт. А..
На ресторант ще ни е по-скъпо през следващата година , прогнозира регионалният представител на Българската хотелиерска и ресторантьорска асоциация (БХРА) за Пловдив Еньо Енев. По думите му секторът се присъединява към общото недоволство срещу проектобюджета за 2026 г., който според бранша не е приемлив. Енев подчерта, че за разлика от..
Професор Митко Димитров от Института за икономически изследвания на БАН анализира рисковете, свързани с новия държавен бюджет. Според него, ако бъде приет, България ще навлезе навлиза в опасна дългова спирала с очаквано увеличение на съотношението на дълга към БВП над 36%. Той критикува факта, че увеличението на разходите се финансира чрез нови заеми..
В отворено писмо Българската болнична асоциация (ББА) и Националното сдружение на частните болници заявиха, че категорично не са съгласни с предложените в проекта за бюджет на НЗОК за 2026 г. промени. Според тях механизмът за финансиране на заплатите на лекари и специалисти по здравни грижи чрез държавни трансфери през Касата е неправилен...