Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

На България е необходим печеливш модел на земеделие

Земеделието като национален приоритет и тема на първия от серия дебати за общата селскостопанска политика на ЕС. На кръстопът ли е  Общата селскостопанска политика на ЕС, какъв ще бъде изборът на България като реален участник в преговорите на ниво ЕС и в съответствие с  изискванията на модерното земеделие  -  Светлана Боянова – председател на Института за агростратегии и иновации, организатор на форума с участието на над 30 браншови организации , експерти и министри от 6 държави –членки на ЕС 

СВетлана Боянова:  Зарядът на инициативата е много голям. Ние искаме да направим така, че българското земеделие в рамките на общата селскостопанска политика да е успешно. Защо провеждаме дебатите jсега? През следващата  година предстои  една законодателна процедура, която трябва да регламентира нашата селскостопанска политика след 2020 г. по нов начин и дали това ще бъде опростяване на политиката или ще бъде реформа, е въпросът, който трябва да си зададем на фона на предизвикателствата – Брекзит, Бяла книга за шесттe  сценария на Юнкер, знаем и проблемите с имигрантската вълна. Въпросът е къде стои сега най.-важната и най-силно финансираната политика – земеделската. Затова сме поканили и  тези гости от министерствата на земеделието на Австрия, на Естония, на Холандия, на Италия. И точно сега, защото следващата година, когато като държава трябва да отстояваме българската позиция за земеделие, България ще председателства Съвета на ЕС и трябва да е „по-обрана“, по-неутрална, за да намери компромис между страните членки. В същото време двете теми се застъпват и сега е точният момент да осъществим вътрешния български дебат с всички заинтересовани страни, заяви Светлана Боянова.

За да могат да бъдат единни в подхода си към дебата представителите на бранша обаче, те трябва да стъпят на единна основа. Ние може да имаме много различни подходи и интереси като начини на действие, но въпросът е, доколко те са ефективни към този момент. Когато преди 10 години се присъединявахме към ЕС, ние изпълнявахме договорени вече условия от старите страни-членки. Сега за първи път  ще имаме възможност да заявим какво е правилно за нас да се развива на европейско ниво като политика в сектора. До края на годината трябва да постигнем единна позиция за бранша, защото земеделието е наша национална кауза.

За България ефектите от общата селскостопанска политика за 10-те години членство в ЕС са очевидни – имаме вече много повече обработваема земя, заетите в бранша са субсидирани, направиха се добри проекти по Програмата за развитие на селските райони. Въпросът обаче е, че каквото и да предприемем като промени по съществуващите вече пет сценария на ЕК, които ще се обсъждат през следващата година, е да успеем да изберем такъв модел на земеделието, че да сме печеливши, т.е. и без субсидии земеделците  да произвеждат и да продават на добри цени, заяви още Светлана Боянова. 




Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Още от категорията

България с нейната древна история ще пребъде и занапред

В програма "Точно днес" на Радио Пловдив историкът  доц. д-р Тодор Радев от Пловдивския университет припомня факти, история и подвиг - за Освобождението ни. Спират ли гласовете да сменим датата 3 март и да си изберем друга за Национален празник? Доц. Радев счита, че винаги трябва да се връщаме в нашата памет към великите дела на нашите предци...

публикувано на 03.03.25 в 10:58

Училище "Родна реч" в Ница живее с българските традиции

От Ница до Пловдив, за обучението на българчетата зад граница – включване на  Соня Щилова , която посвети десетилетие на българското неделно училище в Ница, Франция и учениците й, които проговарят и пишат на български език. Българското училище в Ница се казва "Родна реч" , то е създадено преди близо 10 години и обучава десетки малки ученици,..

обновено на 03.03.25 в 10:08

С Паметника на освободителите пловдивчани дават пример

Паметникът на освободителите на Бунраджика е открит през 1881 година. Проектът е дело на архитект Вокар. Днес до него ще се изкачат с шествие на свободата стотици пловдивчани, които почитат паметта на загиналите за свободата на България. „Строителството на паметника на освободителите започва през 1880 година и е открит през 1881 година...

обновено на 03.03.25 в 10:05

"Добро утро, ден!" с Лана Петкова

В „Добро утро, ден!“ тази седмица ни гостува Лана Петкова, учител по йога, соционалитик, иконописец и може би една от най-известните украинки в Пловдив. Родена е в Харков, но преди 30 години любовта я води в града под тепета, където намира и своята реализация. Създава собствена програма, която кръщава Ланетика. Според Лана йога дава сила и..

обновено на 01.03.25 в 08:21

Учители адаптират помагалата на брайловата азбука, а не държавата

Родители и ресурсни учители на деца с нарушено зрение настояват държавата да поеме ангажимент за адаптирането на брайлова азбука учебните помагала, които се използват в  училище. Това е един от изводите от проведената в Пловдив кръгла маса, посветена на приобщаването на деца с увредено зрение в системата на средното образование, организирана..

публикувано на 28.02.25 в 15:40