Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Между нас и децата ни има вакуум

Какви обществени дефицити разкри появата на дебютната книга на 24-годишния автор Стан и какво се крие зад  посланието  „Нищо от това, което познаваш днес, няма да е твоята действителност утре. Ти си на ход!“  За грешките, за самотата, фалшивите приятели, провалите, лидерството и цената, която плащаме, когато красноречиво си затваряме очите пред  обществените дефицити – събеседник – Нина Дерменджиева – директор маркетинг  на  издателство „Егмонт“.

 Нина Дерменджиева: Аз мисля, че ние не търсим провокация с издаването на точно тази книга.  Всъщност, даже начинът, по който задавате този въпрос или начинът, по който ние, възрастните, виждаме появата на тези хора в нашия познат, реален, а не виртуален свят показва или доказва този вакуум, който съществува може би между нас и децата ни, между нас и това, което специалистите наричат поколението „зет”, т. е. потребителите на това, което се случва в социалните мрежи,  в Ютюб, Фейсбук или Инстаграм и издаването на книга със съдържание, което по някакъв начин се ражда или тръгва от тези социални мрежи, просто прехвърля авторите на това съдържание от неизвестния нам виртуален свят в познатото ни, в една класическа медия, каквато е книгата, в едни книжарници.

Знаете, темата за разликите между поколенията е толкова вечна тема и тя ще продължи след нас. Това, което се случва в обществото, това което предизвиква бурното развитие на технологиите през последните години просто засилва скоростта, с която се определят тези процеси, т. е. разликите между поколенията се случва с много по-голяма скорост. И ако преди са били нужни 20 – 30 г., за да заговорим за разлика между поколения, този период сега е много по-кратък – едни `10 – 15 г. са достатъчни, за да се оформят едни нови характеристики на ново поколение. От гледна точка на съдържанието на романа има много неща, които остават невидими за нас, възрастните, децата ни са конфронтирани с тях. Това отново е едно доказателство затова, колко малко знаем какво правят децата ни, с кого общуват, къде общуват. Сега, когато  са в стаята си,  те в никакъв случай не са сами, около тях има толкова много други хора, толкова много техни връстници и приятели, но и много непознати хора, за които ние дори не подозираме, че съществуват  и общуването с тях допълва вероятно някакви нужди, които те не могат да получат от близките си.

Ние по някакъв начин виждаме, че чрез общуването в социалните мрежи децата ни и младите хора наистина стигат и до съдържание, което не е филтрирано, то не минава през цензура, не в най-буквалния смисъл, то не минава през граматични правила, всъщност грамотността продължава да зависи от това как възпитаваме децата си, първо, разбира се, в семействата и след това и в учебните заведения. Но те са конфронтирани с много повече информация от нас. Ние самите имам чувството, че не осъзнаваме как можем да им помогнем да се справят с тази информация, как можем да им помогнем да я отсяват.

Като водещ издател за детска и юношеска литература в България, ние го виждаме всеки ден. Тази мантра, която всички повтарят, че, те, децата ни не четат, погледнато през нашата призма на издател, въобще не е така. Те наистина четат много, въпросът е какво и въпросът е дали ние успяваме да видим кои са нещата, които ги вълнуват, за да им предложим четива, които биха им харесали. И ние в никакъв случай не бихме могли да обобщаваме, защото те са толкова различни, колкото сме различни и ние и ролята ни е просто да подсказваме, да предлагаме и да намерим това, което би им харесало.

Ако приемем, че ние, в нашия свят на възрастните научихме за Емил Конрад отново с издаването на неговата книга през 2015 г. , ето, две години по-късно бих казала, че не сме си взели урок, т. е. децата ни продължават да общуват някъде онлайн и да получават някакво съдържание, които ние можем да се надяваме да е приемливо, подходящо, безопасно за тях. В същото време ние продължаваме да живеем в нашия свят и да не знаем какво правят те, появява се една нова книга и ние чуваме за още един човек, но те не са само двама – те са много. И аз бих казала, че е важно да възпитаваме децата си и да знаем какво правят, да разговаряме с тях, те са в домовете ни, ние просто трябва да отворим вратата на детската стая.

Чуйте звуковия файл:




Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Още от категорията

Слабите звена в Европа са в полза на режима на Путин

Изборите в Румъния следва да се разглеждат в по - широкия контекст на многото избори, които се порведоха тази година не само в Европа, но в различни части на света. Те се провеждат в една  много изострена геополитическа среда. Именно сложността на геополитически процеси изтласква на политическите сцени  актьори, които не задължително..

публикувано на 03.12.24 в 16:25

Студенти за 10-и път призоваха: "Празнувай отговорно!"

„Празнувай отговорно!“, призовават за поредна година студентите от Университета по хранителни технологии в Пловдив.  „Тази година е юбилейна, тъй като кампанията се провежда за десети пореден път. Посланието ни е насочено към студентите, които празнуват студентския празник 8 декември, да шофират само в трезво състояние, с повишено..

публикувано на 03.12.24 в 16:04

Обявите за работа намаляват с 8% за месец

През ноември обявите за работа са намалели с 8 на сто спрямо предходния месец. С около 3000 по-малко са предложенията за работа в страната, като техният общ брой в края на месеца е малко над 38 000. Това показват данни от месечния анализ на HR компанията и кариерен сайт "Джоб тайгър" . Спрямо ноември 2023 г. се отчита ръст от 3 на сто или..

публикувано на 03.12.24 в 15:01

Изборът на главен прокурор ще отпуши политическия процес

"Изборът на председател на НС е реализуема задача, но не скоро, защото не предполага връзка между усилието на БСП за обединение на гласовете около Наталия Киселова и избора на председател. Според мен вече е очевидно, а аз твърдя още от 49-то НС, че ще има турболенция около избора на главен прокурор. И в момента, когато го изберем на 16 януари догодина,..

публикувано на 03.12.24 в 10:59

Съпричастност към инвалидите няма, шампиони сме на думи

„Тревожи ме това, че няма съпричастност към болката на другия и че неговите проблеми не ни засягат. Неговото нещастие не ни засяга, ако то не е преживяно от нашите близки. Хората явно  не си дават сметка, че бидейки здрави, може и те да изпаднат в затруднено положение и човекът, който е подценявал такава ситуация и тя не е била част от живота му,..

публикувано на 03.12.24 в 08:05