Българите са щастливи и оптимисти, но доста тревожни

Оптимистичният българин е на възраст 18-35 г. с висше или полувисше образование, без брак, семеен или живеещ на семейни начала в домакинство със собствени доходи, с едно или две деца. Дяловете на жените и  мъжете оптимисти са равни.

Данните са от проучване на Института за политика, което проследява състоянията, влияещите върху психичното здраве на българите: щастие – оптимизъм – песимизъм – тревожност – удовлетвореност.

Очаквано, 39% от анкетираните казват, че понякога са щастливи. 52% обаче заявяват, че почти винаги и често преживяват щастливи моменти. Резултатът е изненадващ поне що се отнася до масовото мнение, че българите не се възприемаме като щастлив народ.

Хората, които по-често изпитват щастие, се самоопределят като привърженици на център-дясното. Важно е да отбележим, че това са по-млади  хора с  висше образование и по-високи нива на доходите.  На другия полюс са тези, които се идентифицират в център-лявото.  Те са основно над 60-годишна възраст, с по-нисък доход и по-ниско образование.  Т.е. факторите възраст, образование и доходи влияят върху личната интерпретация на състоянието на щастие.

Средната стойност на тревожността на българите е малко по-висока от средната – 2,3 по 4-степенна скала. Участниците в изследването заявяват, че понякога и често преживяват в състояние на тревожност. Хората с по-високо образование са по-малко тревожни и отбелязват по-ниски резултати по скалата. По-тревожни са хората, преживели развод, раздяла, загуба на съпруг или съпруга.

Макар и по-малка в сравнение с нивата на оптимизъм, удовлетвореността от живота също отбелязва умерени резултати – 2,89 по 5-степенна скала. Пикът на житейската удовлетвореност е при 46-55-годишните. Самотата е един от факторите, които понижават усещането за удовлетворение. Тя обаче не е свързана с наличието или липсата на деца.  Отново върху това състояние влияят степента на образование и сигурността – например броят  източниците на доход в домакинството.

Като цяло щастието, удовлетвореността, тревожността и оптимизмът се движат в положителния дял на скалите. Ясно се очертават по-негативни нагласи у хората с леви политически предпочитания, което може да се обясни с поколенческото различие (по-възрастни, с по-ниско образование и по-ниски доходи).

При изследването на Института, представено през май, e регистрирана висока степен на отчужденост от институциите и партиите. Ако към това се добавят индексите за самооценка от сегашното проучване, може да се направи извод, че отчуждението е защитен механизъм. 

Чрез затварянето в личния свят, хората преодоляват разочарованието от срещнатата несправедливост и необяснимите взаимоотношения във властта. Така предпазват психичното си здраве в нормалните стойности, които сегашното изследване регистрира.

Тези резултати поставят нов фокус върху разбирането на състоянията, които определят психичното здраве на българите. Те налагат и различна реалност, на която политическите партии трябва да отговорят.

Изследването е проведено от Института за политика и Института за изучаване на човека и населението сред 1200 души в 44 населени места.

Интервю с проф. Антоанета Христова, председател на управителния съвет на Института за политика, може да чуете в звуковия файл.