Балканите са нашето сърце

След  40  години  в Истанбул, родената в с. Устина  Несрин Сипахи  Къратлъ се завърна в родината си с благотворителна кауза и с въпроси за  общностното живеене, етническата толерантност, настоящето и бъдещето на Балканите.  Сподели ги и в eфира на Радио Пловдив.  

Несрин споделя мъчителната съдба на емигрантите, завършва икономика, работи в банка, специализира балканска история. Заедно с родителите си, 17-годишна, заминава  за Истанбул през 1972 г. по междуправителствена спогодба  между  Сюлейман Демирел и Тодор Живков. В съответствие с документа, живеещите в страната турци, които имат роднини в Турция, са можели да се изселят. Семейството решава да се възползва  от факта. 

По думите й,  Несрин Сипахи е доловила неясноти около бъдещето на етническите турци в България, което е намерило потвърждение по-късно през 1989-та година.

Народите се уважаваме, но грешните политики правят лошите неща, заяви Несрин Сипахи. Устина и Кричим са исторически и интересни села, за тях има свидетелства и в архивите.

Днес обаче наблюдавам, че турците, които се изселиха през 1989 г., те правят грешки. Ние бяхме от неизгонените, но ако бяхме изгонени и ние, тогава се питам какво би станало с нас? Родната ни страна е България, това е родината ни и всички, български турци, които се изселиха  по наше време, мислят така. Изселниците от 89-та  обаче правят политическите грешки. Те могат да бъдат манипулирани лесно от турската държава. А ние обаче не се занимавахме с политика. За нас България е градина от хубави цветя.

По думите на Несрин Сипахи, проблем е, че в Турция се разпространява тезата, че живеещите в България турци нямат право да изучават майчин турски език. Това абсолютно не отговаря на истината. Майчиният турски език е свободно избираем  за учениците и според Конституцията от 91- ва година, 36 чл. Официалният език в България обаче е българският, държавата си има закони, които трябва да се спазват, подчерта Несрин Сипахи.  Ако Конституцията позволява да изучаваш майчин език и той не се учи, тогава се появява проблем. Това се отнася и за българските общности по света, на които се забранява изучаване на майчиния език.  Това е асимилация. Когато хората слушат, че се забранява, вярват, а това не е вярно.

Между България и Турция трябва да има мостове не за политики, а за култура, както каза Ататюрк. Днес в университетите в Турция има много малко специалисти, които преподават вярно фактите от балканската история.Има много напрежение в света, Турция има врагове навън и вътре в държавата. Балканите са опасно място, защото времето е тежко и всяка държава трябва да погледне сериозно на този въпрос. Балканите са нашето сърце, каза Несрин Сипахи.

Интервюто с Несрин Сипахи може да чуете в звковия файл.