Шест месеца след Националния референдум подкрепата за мажоритарния вот спада, а доверието в банковата система на страната расте. Крехкото доверие към институциите и политическата система подлежат на корекция в зависимост от външни и вътрешни фактори, които всеки гражданин отчита индивидуално като ниво на сигурност и перспектива за себе си. Какви знаци за обществените настроения свързани с начина на гласуване дава изследването на „Галъп интернешънъл“. По темата – политологът Христина Тодорова часове преди промените в Изборния кодекс да влязат за обсъждане в Парламента.
Изследването ни отчита месеците преди Референдума до днес. Подкрепата за мажоритарното гласуване, започнала от около 80%, в момента е намаляла чувствително, защото сега достига около 56%. Това е голяма разлика. Трябва да отчетем и степента на недоверието към този въпрос, която стартира от около 6%, а в момента делът му е около 17%. Расте и делът на хората, които твърдят, че не разбират промяната – около 26% сега.
Какво повлия сегашните резултати? След Референдума стартира широк обществен дебат за това какво представлява промяната. И ако много от хората, подкрепили Референдума, тогава го направиха, заради другите въпроси и решиха и на този въпрос да отговорят с „да“ чисто импулсивно, сега започват да разбират същността на промяната, която се иска в изборното законодателство. Със сигурност обаче тези промени и „дърпания“ между основните парламентарно представени политически сили не помагат на обществото да вземе решение дали иска тази промяна или не. Минусите сякаш излизат сега след Референдума и обществото не е сигурно, дали подобна промяна би му донесла желаните реформи за развитието на държавата.
Можем да обърнем внимание и на факта, че ако обществото има нагласа за провеждане на съдебна реформа, защото се надяваме да бъде осъществена такава, за нея не би ни помогнало изборното законодателство.
За последните 6 месеца забелязваме спад на доверието, въпреки че то запазва високи нива, би могло и да продължи тенденцията на движение надолу. Общественото мнение е силно повлияно от това, кои партии подкрепят дадена изборна, и не само, законодателна промяна. То се влияе от това, как народните представители или отделни политически личности водят дебата за промените в изборното законодателство. Но за да може обществото наистина да разбере тези промени, както и механизма, по който ще се гласува, това ще се случи на следващите избори. Обществото трябва да види как работи целият механизъм и да определи дали това му харесва, или – не.
Повече от две десетилетия обществото ни е в очакване на приемане на закон за доброволчеството. Три законопроекта се разглеждат в парламентарните групи на Народното събрание. Ще имаме ли най-сетне закон за доброволчеството и има ли опасност регламентирането на дейността да доведе до злоупотреби? Според Георги Влайков от ДФ "Аварийно спасяване"..
Над 50 бални рокли и костюми са събрани в Асеновград в рамките на благотворителна инициатива в подкрепа на абитуриенти, които нямат възможност да си купят скъп тоалет за бала. Кампанията е организирана по идея на асеновградчанката Айтен Мехмедкьова и Народно читалище „Родолюбие“. Официалните дрехи се събират в читалището, а от утре - 5 март, те..
Място за неутралитет във войната Русия – Украйна няма. Нещата са ясни – или с Русия, или с Европа. У нас някои си въобразяват, че могат да направят специални отношения с Тръмп и да вкарат своята проруска позиция под крилото на новия тръмпизъм. Това е много наивно, защото Тръмп нищо не може да предложи. Той е в режим на нов цикъл на изолация...
В програма "Точно днес" на Радио Пловдив историкът доц. д-р Тодор Радев от Пловдивския университет припомня факти, история и подвиг - за Освобождението ни. Спират ли гласовете да сменим датата 3 март и да си изберем друга за Национален празник? Доц. Радев счита, че винаги трябва да се връщаме в нашата памет към великите дела на нашите предци...
От Ница до Пловдив, за обучението на българчетата зад граница – включване на Соня Щилова , която посвети десетилетие на българското неделно училище в Ница, Франция и учениците й, които проговарят и пишат на български език. Българското училище в Ница се казва "Родна реч" , то е създадено преди близо 10 години и обучава десетки малки ученици,..