За антисистемната политика и антисистемните лидери, принудили Европа и Света да осъзнаят, че се оказахме в напълно нова политически ситуация – от френските избори до българската политика с парадоксите на демокрацията, ерозията на партийните модели, новата демагогия и отложените теми за истински за дебат – събеседник – политологът проф. Александър Маринов.
Антиститемните лидери и идеи се появиха, защото системните се провалиха. Системните политици и партии отблъснаха огромната част от обществото и това не е психоза. Хората реагират на реалните проблеми. За всяко почти общество от Европа тази системна политика, която се изразява в определени вътрешни и общоевропейски решения, се провали. Затова набраха скорост личности и формации, които до преди няколко години бяха треторазредни.
Изборите във Франция са безпрецедентен факт за Петата република. Това бе най-ниската избирателна активност в нейната история. Има голяма разлика между победата на Де Гол през 68-ма година и победата на Макрон. Победата на Де Гол бе при много висока активност. От това следват много последици, защото тези, които са решили да не гласуват, те едва ли ще останат безразлични утре, след месец или година, когато Макрон започне да провежда своята политика. Безспорно обаче най-големите губещи са социалистите и това показва цената на посредствения и безличен лидер, какъвто беше Франсоа Оланд. Цената винаги се плаща. Неговото президентство беше не само много трудно, но и много непостоянно, което донесе щети на Франция. Социалистите си получават заслуженото. В подобно тежко положение преди години бяха и британските лейбъристи. Появи се обаче един честен и автентичен ляв политик и виждате къде се оказаха днес лейбъристите – почти наравно с консерваторите. Дори в рамките на системните партии да има постоянна хермафродитност, мимикрия, ако има някаква честна и ясна позиция, една част от хората я предпочитат пред шикалкавенето.
Не изключвам и у нас да има такива „умници“, които си правят сметката да прекроят системата и да я направят мажоритарна, за да постигнат резултата на Макрон. Голяма част от партията на Макрон е съставена от „примъкнали се“ политици от други партии. Той нямаше време за година да създаде свои. В България има стара практика политиците да номадстват, за да удовлетворят личните си амбиции. Аз се надявам, че у нас идеята за мажоритарна система в този нескопосан вид, в който бе предложена като проектозакон, е окончателно отхвълена. Това обаче съвсем не значи, че не трябва да се търси реален мажоритарен елемент, за да имат хората думата. Не партията да ни определи една листа, която в най-добрия случай можем да разместим, но кого разместваме – тези 15 души, които са в листата!?. Аз искам да имам възможност да посоча друг човек, може и да е непартиен. Трябва да вървим в тази посока, а не в нескопосания вариант, предложен от ГЕРБ. При това, с ясното съзнание идея и надежда, че няма да мине,. Хем да спечелят някой политически дивидентец, хем да не мине, защото, ако мине, тогава никой не може да каже какво ще стане.
Повече чуйте от звуковия файл:
След серията тежки катастрофи в Пловдив през последните дни – сред които и трагичният инцидент на Околовръстното шосе, отнел живота на майка, баща и едното им дете – темата за пътната безопасност отново излезе на преден план. За причините и решенията e разговарът с осемкратния рали шампион на България и основател на Академията за безопасно шофиране..
Могат ли протестите да променят ситуацията в държавата? Въпросът идва след снощното бурното недоволство в София и днешния отзвук за преработка на проектобюдежета. А отговорите са някъде между силата на обществото и слабостите на политиците. Според психолога Пламен Димитров, когато говорим за сила и слабост, неизбежно се поражда конфликт. А..
На ресторант ще ни е по-скъпо през следващата година , прогнозира регионалният представител на Българската хотелиерска и ресторантьорска асоциация (БХРА) за Пловдив Еньо Енев. По думите му секторът се присъединява към общото недоволство срещу проектобюджета за 2026 г., който според бранша не е приемлив. Енев подчерта, че за разлика от..
Професор Митко Димитров от Института за икономически изследвания на БАН анализира рисковете, свързани с новия държавен бюджет. Според него, ако бъде приет, България ще навлезе навлиза в опасна дългова спирала с очаквано увеличение на съотношението на дълга към БВП над 36%. Той критикува факта, че увеличението на разходите се финансира чрез нови заеми..
В отворено писмо Българската болнична асоциация (ББА) и Националното сдружение на частните болници заявиха, че категорично не са съгласни с предложените в проекта за бюджет на НЗОК за 2026 г. промени. Според тях механизмът за финансиране на заплатите на лекари и специалисти по здравни грижи чрез държавни трансфери през Касата е неправилен...
Облачно
Предимно облачно
Облачно