Купища книжа, опашки, такси и разрешителни гонят инвеститорите

Инвеститори, архитекти, строители се срещат днес с министъра на регионалното развитие Николай Нанков, за да изложат мотивите си за намаляване на административния натиск. Това е формалният повод да разговаряме с председателя на Камарата на архитектите в Пловдив  Петко Костадинов.

 В началото го питаме колко документи се вадят по пътя от проекта до завършванет о на една жилищна сграда.

Постарах се да преброя броя на документите за започване на строителство, но много трудно се оказа това нещо – между 25 и 40 документа са необходими в зависимост от вида на сградата, която се проектира, което е колосално число за една европейска страна. 

Административните тежести в България, свързани с инвестиционния процес са толкова големи, че те отблъскват и нашите, вътрешни, и външни инвеститори. В Европа се изискват значително по-малко, примерно една четвърт от тези документи. Примерно, да ви кажа, за издаването на строително разрешение в развитите страни са необходими четири специалности, разработени, в България в момента са около 15. 

Когато аз започнах работа преди 30 – 40 г. нашите проекти, които бяха нужни за издаването на строително разрешение бяха 5. Сега в момента са толкова много и повечето от тях са излишни или могат да се разработват в процеса на строителството под формата на инженеринг, че процесът на проектирането е по-дълъг от процеса на строителството. Между тях стои одобряването на проектите, което отнема още от месец до 6 месеца. 

Представете си кой е този чужд инвеститор, който ще вземе кредит и ще дойде да прави бизнес в България. И показателно за това нещо е обстоятелството, че в момента личните депозити в българските банки на българските банки са надхвърлили 43 милиарда лева. Това е замразен капитал, който е събиран от българите, за да си бизнес. В народопсихологията на българина съществува традиция българинът да се грижи за семейството и за децата си. Това са пари, събирани за поминъка на децата. Но тази административна тежест е толкова ужасна, че  просто хората загубиха вяра и започнаха да инвестират в собствения си лукс. В момента трябва да ви кажа, че повечето строителни разрешения, които се издават в Пловдив и в община Родопи са за огромни, ненужни къщи, на които ще завидят милиардерите от Бевърли хилс.

Не се ли отива в друга крайност, на прекалена свобода, която създава риск за сигурността?

За отговорността ако говорим, ще ви дам един пример. Един конструктивен проект се подписва първо от конструктора-проектант, след това от контролен, КТК орган, след това се подписва от надзорна фирма за независим контрол върху проектирането и след това отива в общината да мине по всички процедури. Един от тези четири подписа е достатъчен, за да се гарантира достоверността на този проект и да се понесе отговорност от един човек,  а не да се размие тя. Ето, това е един прост пример за какво става дума.

Няма друг механизъм за ускоряване на нещата без радикална реформа в сферата на административното обслужване. А чиновниците са претрупани с работа, аз ги познавам, разбирам ги, много от тях са изключително съвестни, но не могат физически да смогнат. Затова нашите представители на тази кръгла маса ще настояват за две неща: първо, да се промени  Наредба № 4 за обема и съдържанието на инвестиционните проекти, нужни за издаването на строителни разрешение, и, второ, за пълна електронизация на процедурите в административното обслужване, което е абсолютно възможно. 

И първата стъпка беше направена с Кадастъра, от три дни се говори за електронен кадастър, нещо, което отдавна трябваше да стане. Всеки от нас е бил по опашките в Агенцията по кадастъра, хората припадат по стълбите – това е толкова унизително и недостойно за 21 век, че трябваше много бързо да се промени. За мене реформата  в административното обслужване на инвестиционния процес ще има силата на правната реформа в Румъния и ще има същите последици като нея. Ще удари сивата икономика, електронното обслужване се отнася и до регистрите в нашата камара, ние сега в момента подготвяме електронен регистър с досие за всеки архитект, където всеки обект, който се проектира, ще бъде качен, ще бъде ясен, ще бъде видим, публичен.

По темата, за която  говорим, ножът е опрял, както се казва, до кокала, няма накъде да се движим. Ние, за да създаваме обществени фондове трябва да има бизнес. Няма друг начин освен облекчаване на административните реформи. Това го разбра най-после и правителството, иначе, за да не вървят нещата има някакви много сериозни причини,  които всеки умен човек разбира и знае какви са. Тук вече нещата опират до радикални реформи, защото, пак ви казвам, от България бяга чуждестранният бизнес. България не е привлекателна за чуждите инвестиции. 

Инвеститорите предпочитат да развият своите производства  във Виетнам, в Китай и къде ли не, но не и в България. Това само по себе си говори. А България е богата е богата със своята интелигентна и много евтина работна ръка. 

Кой няма да дойде за такава работна ръка? Има нещо, което обаче отблъсква хората, и това е точно административното обслужване.