Проблемът в Асеновград е симптоматичен за българското общество, което по много признаци е разделено. Етническият конфликт в България бушува под различни форми и с различен интензитет. По тази причина този конфликт събуди и дебата, в който основният въпрос остава какво правят политическите институции, за да решат проблема с интеграцията на ромите. Това заяви политологът Петър Чолаков - Институт за изследване на обществана и знанието.
След толкова много програми от ЕС и пари, които се „изляха“, все още можем да говорим за „ромско изключване“, вместо за „ромско включване“. Защо не се случва интеграцията? Отговорът ми е лаконичен – политическите партии имат интерес гетата да продължат да съществуват. Те са основен източни за купуване на гласове и всички партии пазаравута от тях. В някои случаи това дори са най-скъпоплатените гласове. Така че те са заинтересувани гетата да си стоят и ромите да си продават гласовете.
Събитията в Турция в този контекст са изключително важни.за България. Режимът на Ердоган повдига много въпросителни, поставя сериозни проблеми и този 435-километров протестен марш за свобода и демокрация от Анкара до Истанбул показва, че турското общество е разделено. Резултатите от референдума показаха, че Ердоган спечели с много малко мнозинство. Турция изпада във все по-голяма политическа изолация. Виждаме много силно охладняване на отношенията между Турция и Германия, вкл. и в контекста на предстоящата среща на Г-20. Германското Правителство предупреди турския президент да не участва в никакви политически прояви на територията на Германия извън формата на срещата, от друга страна Германия изтегли своите войски от базата Инджирлик, охладняват все повече отношенията между Анкара и Вашингтон, така че България трябва много внимателно да следи процесите в Турция. А от гледна точка на етническите отношения тук, не е тайна за никого, че тя е мултиетническа страна с много значителен процент мюсюлманско население, турско малцинство, има етически партии, които не крият топлите си връзки с режима на Ердоган и конкретно партията ДОСТ на Местан. Протестният марш обаче няма да влезе във фокуса на вниманието на политиците, освен ако не се случи конфликт или криза във връзка със самия марш него, защото медиите в Турция са много силно под контрола на управлявлението. Официалната политика е да не се дава гласност на опозицията и в това няма нищо изненадващо. Как той отзвучава у нес? Този марш е симптом, че в Турция управлението става все по-нестабилно и че има сериозни интереси за промяна на политическия връх в Турция – Германия, САЩ охладняват към Ердоган. В момента, в който се амери алтернатива да бъде извършена тази промяна, Ердоган ще бъде сменен.
Чуйте звуковия файл:
В Световния ден на психичното здраве 10 октомври говорим открито за тревожността като ежедневие. И макар че 60 от всеки 100 българи имат психични проблеми, окуражаващо е, че бариерата на стигмата върху психичното здраве постепенно се вдига. Трамплинът бе COVID-кризата, след която бележат ръст депресиите, паническите разстройства, деменциите (и то..
Колко сериозна е кризата с публичните финанси? Възможно ли е отново да бъде прикрит рекордният бюджетен дефицит на страната ни? А рискът от дългова спирала? Предизвикателствата пред „Бюджет 2026“ – първата за България финансова рамка в евро коментира икономистът Димитър Чобанов от Института по икономики и политики в УНСС. Той посочи, че..
Събират средства за спешен ремонт на църквата „Свети Архангел Михаил“ в Дълго поле, която е на почти век. Покривът й от дълги години е компрометиран и има нужда от основен ремонт, за да се запазят стенописите и иконите. До момента са правени частични, козметични ремонти, обясни отец Янко. За целта са необходими 40 000 лева. Събрана е само..
Организацията за извънредните избори зда общински съветници в Пазарджик в неделя, 12 октомври, върви по график, каза за Радио Пловдив Стефан Димитров, председател на ОИК Пазарджик. Той съобщи, че има постъпили сигнали за нерегламентирано поставяне на агитационни материали и два сигнала за купуване на гласове, които са препратени към прокуратурата...
Липса на добиви заради сушата; източена вода от язовирите заради ВЕЦ-ове, които са собственост на политици и депутати; липса на пазари - това са само част от причините всички в сектора зърнопроизводство да сме пред фалит . Няма вода за напояване, тъй като през зимата, когато токът е скъп, водата се източва през частните ВЕЦ-ове,..