Захарий Стоянов премисля Левски през очите на времето

На 8 юни със знака на Издателска къща "Хермес" излезе книгата "Васил Левски (Дяконът)" от Захарий Стоянов– една непреходна книга за Апостола на свободата. 

Предговорът към новото издание е написан от философа и журналист Тони Николов. Той е озаглавен "Биографът Захарий и неговият Васил Левски" и завършва с надеждата, че книгата ще бъде преоткрита от едно ново читателско поколение, което ще проумее нейната историческа важност.

За прочита на историческата епоха през очите на Захарий Стоянов, за самия него като автор и за Васил Левски разговаряме Тони Николов.

Поканата на издателството да напише предговора е била голямо предизвикателство, признава той:

"Реших да я препрочета и дори си взех първото издание и трябва да ви кажа, че е много вълнуващо, когато човек разгръща тази пожълтяла книга, издадена в Румелия 1873-та – както виждате не в освободеното Княжество, а  в областта под опеката на султана, там където всъщност Захари Стоянов е обикалял и търсил последните живи свидетели и наистина това е книга, която не може да се напише наново.

Аз си дадох сметка, че без нея, както между другото написах и в предговора, имаме два образа, изваяни на Левски – единият, разбира се, е романтичният, невероятната балада от „Епопея на забравените” на Вазов, но всъщност на всички детайли, които знаем от биографията на Апостола ги дължим на Захари Стоянов, който вижда първите му братовчеди, първите му съратници, бай Иван Арабаджията от Царацово – всички тези хора, които са били редом и са му разказвали в първо лице. 

Та по тези дири, когато върви човек и с този невероятен език, който никога не пише думите в една и съща книжовна норма, да кажем, защото не е учил в новото българско училище, а се е учил така сам по себе си и си дадох сметка, че в някакъв смисъл това е ненаписаната автобиография на Захари Стоянов и тя е опит не просто да се напише биография на Левски, то е да се премисли през очите на всяко едно поколение.

Вие казахте, какви са тези препратки към съвременността –  изведнъж бележка под линия сложил големият Захари и казва „Да бе жив сега Апостола за нещо си, внезапно да стане и да види и в Търново, и що ще в неговото Отечество, дето той го мисли за свободно. Тези препратки ги има, тя е написана с една невероятна динамика. 

.... И вие виждате историята така както я пише, както я описва Захари. Тя е много автентична по свидетелствата – един човек сам, който тръгва, с някакви хартийки, с печати, със страшни печати, с тези клетви и с тази прокламация, писана от Ангел Кънчев, вероятно в която има и думи на Апостола, и изведнъж се случва нещо – един човек в продължение на пет години – от 1865 до 1870 г. , съвсем сам в България, обикаля село по село, градче по градче и върши своето дело. Това наистина е невероятно."

Цялото интервю с Тони Николов е в прикачения звуков файл.