Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Всеки ден всички по малко да се сещаме за Левски

| обновено на 18.07.17 в 11:26

За разговора, който води Синът на България Васил Левски със своя НАРОД и тежката сила на  безмълвното питане в упор към нас  - за времето, паметта,  духа и достойнството, предателствата, нашите слабости, отрицанието, омразата.

За Свободата като състояние на духа  и силата да си сам  срещу всички в жестоко историческо време, за да пребъдеш  в  частица  любов от всички сърца на България – 180-та годишнина от рождението на Васил Левски  - тема на разговора с Дора Чаушева -  директор на Националния музей „Васил Левски“. 

Р.П: Какъв разговор води синът на България със своя народ, г-жо Чаушева?

Дора Чаушева: Името на Левски, безспорен факт е, че обединява българите, независимо, дали са в България или някъде по света. Върху името му никаква сянка не хвърля нито поет, нито писател, нито учен, разбира се, с малки изключения. Това е името, което всеки произнася от малък и възприема още с първите книжки и читанки. Надявам се образът, който е приет като име, да не остава само това у българина, а през годините той да върви напред в познанието си към него. Първо да го познае като личност и като човешки качества и добородетели, както и като идеи, които той сам е изповядвал и е внушавал на  съидейниците си. Да върви към реализирането на най-важното, което Васил Левски ни е завещал като негов блян за свободна държава на свободни хора, които да живеят според едни равноправни закони.

Р.П. Повече от всякога днес имаме нужда от идеята Левски, но дали основата, върху която е изградено усещането за Апостола,  днес е много по-различна  от тази, която е градила  някога достойните си имена  България?

Дора Чаушева: Ние трябва да се опитаме да направим баланс. Обикновено определенията за Левски са, че е идолът, най-великият българин, най-големият  национален герой, използваме какви ли не по-подходящи и неподходящи определения, но в същото време той не трябва да бъде безкрайно отдалечен като нещо непостижимо, до което ние не можем да се докоснем. Трябва да покажем човека Левски с неговите  всички човешки и земни качества – и добродетели, и  страхове,които е имал и ако успеем да го възприемем  в синтез между митологизираната личност и тази, която реално е съществувала  и е имала и болки, и щастливи  и възвишени мигове, в които се е стремил да увлече своите съмишленици, и тревогите му, тогава бихме били по-успешни днес да си носим романтичния национален герой, но и в същото време да се стремим към достигането на тези идеали, които си признаваме, че не са факт и в миналите години на България след Освобождението  макар и в свободна страна след 1878 г., и в наше време – 140 години по-късно.

Р.П: Как обаче могат да се формират в процеса на обучение такива ценности като уважение към различието, доверие и патриотизъм, след като виждаме как политиците спекулират на различни нива  с модерните думи като национално достойнство, например?

Дора Чаушева: Това е нещо, което не става за година и две, а за цял един живот. Семейството е изключително важно за това, какво то ще предаде на децата си за всички тези добродетели. За голямо съжаление и ние, които хвърляме упреците единствено върху политиците, не се вглеждаме обратно навътре в себе си, за да видим какво даваме ние на децата си като обикновени хора. За съжаление в училище с всичките тези промени на програмите и учебните планове изграждането на образа на Васил Левски олеква и стигаме и до политическите проблеми, които за съжаление си признаваме, че са факт – политиците се сещат за Левски по време на празници, а в останалите дни в ежедневните си задължения не се сещат. Затова най-ценните и чисто човешки добродетели на Левски като скромност, честност, взаимно разбиране и уважаване на критиката на другия ни липсват много на всички нива. Трябва да започнем от това – всеки на своето място всеки ден по мъничко посвоему да се сеща за Левски и това ще ни помогне да излезем поне малко от положението, в което се намираме днес.

Р.П. Вие посочихте точно какво не отчитат  и ни дължат през 21 век учебниците по история за Левски, за да го осъзнаем като пълноценна личност, човек сред многото други в общество не много различно от нашето.  Не е ли абсурдно обаче, че 180 години след рождението му информацията за гроба на Левски все още остава обвита в тайна. Дали пък това не поддържа мита за него?

Дора Чаушева: За мене обстоятелствата така са се стекли, че колкото и да виним историците, археолозите, съвременниците на Васил Левски, е станало така, че гробът му е останал неизвестен, въпреки че търсенето му продължава по свидетелски показания, а понякога – и без факти.  Може би обаче има нещо символично в това, което сам Васил Левски е направил с този жест към майка си, когато той й дава своята коса, тази,  която сам е отрязъл и сам е завил в бялата домашна кърпа, и която е поръчал, когато чуе за неговата гибел, да я опее и погребе по християнски обичай. Дали това не е знак от самия Левски доколко той днес иска да търсим неговия гроб, да търсим неговите предатели, доколко той иска да се вглъбяваме във въпроси, които едва ли са най-важните,  вместо да се замислим върху това, което сам е оставил на  страницата от бележника си с „Народе????“. Дали не иска да се замислим над думите му на следствения процес, че българите много обичат свободата, но искат да им бъде поднесена по домовете на тепсия. Дали не трябва да се замислим над тези негови думи, че за да бъдем равни на другите европейски народи, зависи от нашите собствени задружни сили? Това е една мисъл, изпълнена за съжаление с много много дълбок смисъл, но ние понякога само я въртим в пространството, експлоатираме я,  без да я преосмислим, за да постигнем това, което Левски е мечтаел за своя народ и за своето Отечество!

Чуйте звуковия файл:


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Още от категорията

Западното общество предпочита силния лидер за свое удобство

"Досегшният опит в подобни региони показва, че има два варианта на политическо развитие. Първият е свързан с това, че  една територия може да се удържа и да бъде единна с много терор и висока степен на авторитаризъм, а след като се направят опити този терор да бъде премахнат и диктаторът - отстранен, каквито са скорошните примери с Ирак, много често..

публикувано на 09.12.24 в 11:47

Правителство ще има заради държавния бюджет

Изборът на председател на НС (Наталия Киселова) с подкрепата на ГЕРБ-СДС, ПП-ДБ, АСП-Доган и БСП, не е толкова промяна за по-нататък, а е една плаха стъпка. Не случайно тя се случи преди Нова година. Партиите са много зависими от държавния бюджет и те не искат той да бъде направен от Главчев, а да е именно на тези четири форамции...

публикувано на 09.12.24 в 10:52

Дигитален детокс в медийния хаос

Една концепция от икономическата теория - рационалното невежество - дава следната гледна точка към информацията: въпреки че повечето информация по принцип носи повече стойност, в определен контекст повечето информация започва да пречи при взимането на решения, започва да става трудно да отделим сигнала от шума. С Панайот Стефанов разсъждаваме..

публикувано на 09.12.24 в 08:38

Анета Русковска в "Добро утро, ден!"

В първата седмица на декември, в "Добро утро, ден!" гостува Анета Русковска , тя има богат опит като PR специалист, журналист и преподавател. В TNN е от първия ден на радиото, от  създаването му през 1992 година.  Има публикации във в-к "Дневник" и сп. "Мениджър". Била е редактор на предаването "Добро утро с БНТ 2".  Преподавател е в програмата..

обновено на 07.12.24 в 07:20

Недоверието към институциите е от сложния казус Велинград

Защо стопаните от Велинград настояват казусът със заразата от чума по овцете  да се разследва? Откъде идват съмненията на фамилията Илиеви за нарушения от страна на отговорните институции? Жертва ли са на кокнуренция тези животновъди, както самите те твърдят?  Темата пред Радио Пловдив коментира  Стефан Попов , председател на Независимото сдружение..

публикувано на 06.12.24 в 18:08