Грета Гарбо никога не е съществувала, затова тя беше измислена, измислена от нас, земната публика, защото в обикновения живот сме жадни за капка извънземна хубост, която да ни напомня, че животът е необикновен.
Музика
През 1980 кинокритикът Александър Уокър пише: „В Холивуд имаше, има и ще има само две велики звезди – Грета Гарбо и Чарли Чаплин. Другите, дори на пръв поглед не по-малко знаменити и талантливи, са само поданици от свитите на тези некороновани крале на екрана”. Да, Грета Гарбо е Актрисата с главно А. Рекс О Мали, неин партньор във филма „Камил”, отсича: „Тя не играеше, тя живееше своите роли”. А един друг критик пък твърди: „Тя имаше роман с камерата”. Бети Дейвис пък уточнява характера на този роман: „Нейният инстинкт и майсторство бяха чисто вещерство, никой друг не може да работи така ефективно пред камерата”. И при това, не забравяйте, Гарбо е дете на граничната епоха – тя става огромна звезда в зенита на нямото, но продължава да свети ярко и в зората на говорещото кино. Какво прави със себе си, за да бъде най-боготворената актриса. Както разбирам, нищо особено, освен че съчетава три прости качества. Първо – да бъде най-красивата жена, второ, да прави пред камерата онова, което ѝ идва отвътре и трето – да уцелва винаги подходящия момент. Долорес дел Рио казва за Гарбо: „Тя сякаш имаше диаманти в костите си и тяхната вътрешна светлина се бореше да излезе през порите ѝ”. А Джордж Кюкър, режисьорът на „Двуликата жена”, твърди: „В сцените с близък план, тя създава илюзията за голямо движение – мести главата си съвсем малко, но от това целият екран оживява, движението ѝ се усеща като силен вятър”. Честно, никога не съм чувал по-добро признание за нечия актьорска игра от това - да се усеща като силен вятър.
Музика
Грета Ловиса Густавсон е родена през 1905 година в беден квартал на Стокхолм. Нейните родители са първо поколение граждани – хронично бедни пришълци от провинцията. Мама Ана работи във фабрика за конфитюр, а после държи малка будка. От нея Грета наследява дългите мигли. Татко Карл работи каквото има, включително чисти градските улици и тоалетни. Той не винаги е трезвен, но е любимият герой на Грета, един от малкото, с които странното и затворено момиче умее да общува.
Тя не обича училището, смята, че то я потиска и го напуска рано – на 13. Тогава баща ѝ се разболява тежко, а Грета се грижи за него. „Още от детството бях неуверена в себе си, живеех с предчувствие, че предстои да се разрази някакво нещастие. За първи път то се яви край постелята на умиращия ми баща. Тогава бях на 15” – спомня си Грета пред журналиста Свен Броман, които след смъртта ѝ издава в книгата „Разговори с Гарбо”. Баща ѝ умира от туберкулоза, Грета работи в бръснарница, после в универсален магазин. Издига се до отдела за шапки, а един фотограф, нает да рекламира магазина, я взима за модел. Така образът на 15-годишния необработен диамант се появява първо в каталог, а после и в кратки рекламни филми. Вижда я Ерик Петчлер и я снима в „Питър скитникът”. Грета е на 17, но още с този първи филм киното започва да пълни живота ѝ. Тя започва да учи в школата при Кралския театър в Стокхолм.
Оттам я пращат при Мориц Стилър, водещ европейски режисьор, който става неин гуру в света на киното. Той измисля името Гарбо, дава ѝ практически уроци за игра пред камера и поведение в живота, тоест, започва да я полира и излъсква. Отначало, разбира се, е ролята в неговия класически филм „Сага за Йоста Берлинг”, сниман по едноименния роман на Селма Лагерльоф. Филмът има голям успех в Швеция, но огромен в Берлин, центърът на европейската култура тогава. Грета е сензация и скоро получава от Георг Пабст звездна роля във филма „Улици на тъгата”. По-важно обаче е друго – макар да е все още плахо 20-годишно момиче, учила-недоучила актриса, с красота, скрита в леко дундесто тяло и зад шведски провинциални маниери, Гарбо така блести отвътре, че я забелязва не друг, а Луис Майер, вице-президент и генерален директор на „Метро Голдуин Майер”.
Музика
Майер обикаля Европа в търсене на таланти, той иска режисьора Стилър, но Стилър казва, че не тръгва без Гарбо. Майер я гледа в „Сага за Йоста Берлинг” и променя приоритета – целта му вече е Гарбо, а ако и Стилър дойде, добре. Така или иначе, има договор, Стилър и Гарбо отиват в Ню Йорк с малко пари и никакъв английски. Там блуждаят със седмици, защото никой не се интересува от тях. Гарбо пише на гаджето си в Швеция: „Ти беше прав, че няма да се чувствам тук у дома”.
Местният агент на „Метро” един ден все пак се вглежда в Гарбо и решава да направи нещо с нея. В смисъл – завежда я на фризьор и козметик, подлага я на строга диета, за да свали излишните 15 килограма, намира ѝ преводач и прави пробни снимки. Някъде оттук започва да се изгражда и образът на жената-вамп, студената, изтънчена красавица, която съблазнява всичко живо, но сама остава недостъпна, загадъчна. Гарбо не иска този образ, противи се, но възможностите ѝ да съпротива са малки. Първият ѝ холивудски филм – „Порой”, е сензация. Вторият – „Съблазнителката”, вдига летвата още по-високо, а третият – „Плътта и дяволът”, в който за първи път партнира с Джон Гилбърт, направо взривява киносалоните по света. Критикът Кевин Браунлоу пише: „Тя сътвори най-еротичното представление, което Холивуд дотогава беше виждал”. Но не се лъжете, не става дума за събличане, а за омайно актьорско присъствие, за онова фамозно умение на Гарбо само с поглед или жест да внуши усещането за изгаряща еротика.
Впрочем, това, че тя и Джон Гилбърт наистина изгарят един за друг, явно се пренася на екрана. Легендата гласи, че Гилбърт, известен донжуан, първия ден закъснява за снимките, а когато идва, шведката го пита саркастично: „Е, поне добре ли прекарахте?” А той отговаря: „Щом ви видях, си дадох сметка, че всъщност само съм си загубил времето”.
Музика
Гарбо бързо става най-ярката звезда на нямото кино. Нейният ефект върху публиката не може да бъде преувеличен, твърди критикът Дейвид Денби, според когото тя внася финес в изкуството на мълчаливото действие. Денби описва така играта ѝ: „Тя снишава глав, за да изглежда, че премисля - или пък трепка с устни. Лицето ѝ потъмнява с леко опъване около очите и устата, регистрира мимолетна идея със свиване на веждите или потрепване на клепача. И светът се движи с нейните движения”. Как тази прелест от нямото кино ще се пренесе в света на говорещите образи – тормозят се в „Метро”. Те две години отлагат появата на Гарбо в говорещ филм, но в края на 1929 няма накъде – снима се Ана Кристи по едноименната пиеса на Юджийн О Нийл и рекламната кампания е със слогана „Гарбо говори”. И наистина, към 60-та минута от филма Грета Гарбо сяда в една кръчма и с дълбокия си дрезгав глас, украсен с прелестен шведски акцент, проговаря, като казва на сервитьора:
Репликата
Превод: „Дай ми едно уиски с джинджифилов ейл – и не се стискай, бейби!” Тълпите пощуряват, печалбите литват до небесата, а славата на Грета Гарбо като най-знаменитата актриса на всички времена преминава всякакви граници. 11 години по-късно, през 1941-ва, след още знаменити роли, Гарбо снима последния си филм – „Двуликата жена”. Тя е на 36 когато се маха завинаги от киното, светът, който я остави без човешки дъх, за да я превърне в богиня. „Бях готова да се махна още през 32-ра, обаче тогава банката, в която държах парите си, фалира, а трябваше да забогатея пак, за да съм спокойна до края на дните си” – казва великата актриса.
Останалите близо 50 години от живота си тя прекарва в изолация, но не сама - има приятели, с които обикаля света, колекционира картини, преживява любови и раздели. Въпреки усилията на папараците, Грета Гарбо до край запазва максимална дистанция от света. От друга страна, това още повече засилва ореола на тайнственост, който я обгръща, а това става повод и за много слухове, измислици и въпроси – спи ли Грета Гарбо само с мъже или го прави и с жени; има ли филмовата Мата Хари някаква шпионска роля по време на Втората световна война; какво в действителност означава култовата ѝ филмова реплика „Искам да остана сама”. Неслучайно обаче самата Гарбо казва, че смисълът на репликата е: „Искам да ме оставите на мира” - и е насочена не срещу всички, а само срещу досадниците.
Затова и ние днес няма да влизаме в ролята на досадници, които ровят личния живот на великата Грета Гарбо, а ще оставим урната с праха ѝ мирно да почива под малката плоча от червен камък насред едно зелено гробище в Швеция. Ще запазим само образа, чрез който тя ни показа, че дори обикновеният живот е необикновен.
Абел Коржиньовски
Спектакълът „Укротяване на опърничавата“ от Уилям Шекспир ще се играе довечера в голямата зала на Драматичен театър Пловдив. Режисьорът Стайко Мурджев представя съвременен прочит на комедията на Шекспир със средствата на ярка театрална изразност. Осъвременяването надскача често срещания по сцените подход за „актуализиране“ на класически..
Зона "култура" на Радио Пловдив представя нова книга от издателство "Жанет 45", която читателите оценяват много високо. С преводачката Русанка Ляпова говорим за романа "Мехмед, червената бандана и снежинката" на босненския писател Семездин Мехмединович . „Мехмед, червената бандана и снежинката“ е изборът на критиката за най-добър роман на..
Поетът Владислав Христов ще гостува в Литературен салон Spirt&Spirit тази вечер. Той ще представи текстове от последната му стихосбирка, „Пойни птици", както и от предстоящата – „Маслен нос". Тази стихосбирка се очаква да излезе от печат тази пролет. Срещата е организирана от „Пловдив чете“ и издателство „Ерго“. Входът е свободен...
В зала "Съединение" на Историческия музей в Пловдив ще се проведе среща разговор с д-р Светла Балтова. Тя ще представи съставената от нея книга „Петър Дънов „За България и бъдещето на човечеството“, издадена от Издателска къща „Хермес“. Книгата е посветена на възгледите на Дънов за радикалните промени, през които преминават природата, обществото..
Обща тематична изложба "Пейзажът" ще бъде открита тази вечер в галерия "Пловдив" в сградата на Общинския съвет, съобщиха от Дружеството на пловдивските художници. Пейзажът е жанр, който е един от най-разпространените в изобразителното изкуство. В експозицията ще могат да се разгледат над 60 творби от 45 автора, събрани заедно на жанров..