Марково тепе не е снимано както останалите, дори от последните години около 40-те почти не са останали снимки. Това са снимки, на които съм разчитал на албумите, които съм правил - "Пловдив завинаги" „Пловдивски алманах“, „Пловдивски справочник", като ги направихме по-големи. Това заяви Димитър Райчев, автор на фотографската изложба "Историята на Марково тепе" в едноименния МОЛ.
Пейзажът, който може да се види е, едно тепе, което е съществувало около 70-80 млн години за 20 години става на павета и на бордюри и това е жалкото. Тепетата, които се познават открай време в Пловдив, са седем. Неслучайно аз съм написал, че Марково тепе е третото. Джамбаз тепе на Понеделник пазара на турски като превод е Шестото тепе и седмото е Небет тепе на Трихълмието в последната му част. Тук-там е имало някоя скала, но не са били толкова големи.
Много трябва да съжаляваме, че Марково тепе сега не съществува. То е било много красиво и е било част от Бунарджика. То е по-малко, почти долепено до него и би било много ценно, ако съществуваше. За съжаление, тогавашните управници са решили, че не е някаква ценност и лека-полека са го направили на бордюри. . Не са осмислили средата са го разрушили окончателно около средата на 40-те години. Първият проект е за баня там е в началото на 50-те година. По-късно има друг проект за спортна зала, който също не е осъществен, след това дълъг период е нямало нищо, защото е трябвало да се гърми. Имало е проект за многофункционална зала. Много се гърмеше по него. Ако беше построено нещо обаче преди 1989 г. със сигурност то нямаше да бъде бутнато и там да бъде построено нещо друго. Но понеже мястото остана празно, затова остана идеята да се строи там. Имаше дори идея за небостъргач там на арх. Матей Матеев.
На пловдивските тепета за съжаление, не се обръща никакво внимание. Те са дълбоко, изключително запуснати още от средата на 80-те години. Аз много снимам, обикалям, имаше стари снимки с великолепни алпинеуми. Сега състоянието им е безобразно, стълбите са разрушени, не се поддържат. За това трябват много, страшно пари. Парковото пространство на Бунарджика е 350 дка, на Джендем тепе – 400 дка. Това е голяма пространство, то трябва да се запази и там да не се строи нищо, защото е държавна собственост.
Повече чуйте от звуковия файл:
След серията тежки катастрофи в Пловдив през последните дни – сред които и трагичният инцидент на Околовръстното шосе, отнел живота на майка, баща и едното им дете – темата за пътната безопасност отново излезе на преден план. За причините и решенията e разговарът с осемкратния рали шампион на България и основател на Академията за безопасно шофиране..
Могат ли протестите да променят ситуацията в държавата? Въпросът идва след снощното бурното недоволство в София и днешния отзвук за преработка на проектобюдежета. А отговорите са някъде между силата на обществото и слабостите на политиците. Според психолога Пламен Димитров, когато говорим за сила и слабост, неизбежно се поражда конфликт. А..
На ресторант ще ни е по-скъпо през следващата година , прогнозира регионалният представител на Българската хотелиерска и ресторантьорска асоциация (БХРА) за Пловдив Еньо Енев. По думите му секторът се присъединява към общото недоволство срещу проектобюджета за 2026 г., който според бранша не е приемлив. Енев подчерта, че за разлика от..
Професор Митко Димитров от Института за икономически изследвания на БАН анализира рисковете, свързани с новия държавен бюджет. Според него, ако бъде приет, България ще навлезе навлиза в опасна дългова спирала с очаквано увеличение на съотношението на дълга към БВП над 36%. Той критикува факта, че увеличението на разходите се финансира чрез нови заеми..
В отворено писмо Българската болнична асоциация (ББА) и Националното сдружение на частните болници заявиха, че категорично не са съгласни с предложените в проекта за бюджет на НЗОК за 2026 г. промени. Според тях механизмът за финансиране на заплатите на лекари и специалисти по здравни грижи чрез държавни трансфери през Касата е неправилен...