Ще продължи ли да се задълбочава разликата между най-богатите и най-бедните области в България и какви са спецификите и тенденциите в структурата на доходите по места - Десислава Николова - главен икономист в Института за пазарна икономика с коментар на изследването на ИПИ за доходите в различните области на страната, отразени на карта
Десислава Николова: Това, което виждаме е, че в период на висок икономически растеж, а именно до 2008 г. преди да започне кризата и съответно през последните 2-3 години разликите в доходите между различните части на страната се задълбочават. Вероятно те и ще продължат да се задълбочават, ако този период на растеж продължи. Ние все още сме във време на оживление и на икономически растеж след кризата, но не сме застраховани от икономически шокове, както отвън, така и в страната. Ако нещата продължават така, вероятно ще виждаме едно неравномерно развитие на страната. Ще виждаме и това, че доходите от работна заплата ще имат по-голямо значение в общата тежест на доходите – все по-голям дял в общите доходи на домакинствата, там където има растеж, съответно има и заетост и хората успяват да „изкарат“ повече пари. Това са тенденциите, а шанс за по-бедните области е да се намерят инвеститори и те да създават работни места, така че най-вече трудовите доходи да придобиват по-голяма тежест. Най-бедните региони са тези, в които има преобладаващо пенсионери.
Изследваният времеви отрязък от 15 години е много разнообразен. Той се характеризира както с период на висок икономически растеж между 2004 до 2008 г., когато наистина икномиката бумтеше и тогава София започна да се откроява отчетливо и да се отдалечава от останалите области. Преди това София не се отличаваше от по-голямата част на страната по ръст на доходи. 2005 г. обаче настъпи този вододел. В периода пък на криза от 2009 до 2012-13 разликите между доходите се намалиха. Хората загубиха работата си, домакинствата обедняха и хората започнаха да разчитат повече на обезщетения за безработица, социални помощи и на всички тези т.н. фискални стабилизатори, които са възможностите през бюджета по време на криза. Това намали разликите, които бяха достигнали над 2,5 пъти между най-богатата и най-бедната област. В периода на криза разликата се стопи под два пъти, но сега след 2014 г. насам разликата отново започна да се задълбочава.
В общата рамка на България Пловдив стои много добре и се нарежда сред областите от втория ешалон след София. В него са още Варна, Русе, Стара Загора. Наистина тук виждаме висок темп на нарастване на доходите, въпреки че те си остават далеч под нивата на София. Хубавото в Пловдив е, че през последните години сме свидетели на огромен инвеститорски интерес, какъвто няма друг в страната по размера на привлечените инвестиции. През следващите години тези инвестиции ще дадат добър тласък за нарастването на доходите. Това е и пътят за стимулиране на местната икономика, а Пловдив твърдо е стъпил на този път, по който ще стопи и разликата си със София. Пазарджик традиционно пък е сред по-бедните региони с високи нива на материални лишения, поне от 7 години. Няма изненади. Показателите за бедност там са видими. От една страна Северозападна България от друга страна – смесените региони са проблемните петна на нашата карта от гледна точка на цялостно икономическо развитие и трудови доходи.
Повече чуйте от звуковия файл:
Правителството одобри бюджета за 2026 година. Вчера той беше приет от комисията по бюджет и финанси, а днес парламентът включи първото му четене в седмичната си програма. Разискванията по проекта на финасовата рамка ще бъдат на 21 ноември - петък. Всичко това се случва без съгласието на бизнеса и синдикатите. От КТ "Подкрепа" обявиха, че..
Инициативен комитет от набор 1965 от арменското училище в Пловдив поиска да постави Монументален декоративен елемент „Хачкар" в Пловдив, посветен на 1160-та годишнина от приемането на Християнствтото в България. Хачкарът ще бъде изграден по каноните на хилядолетната арменска традиция върху монолитен блок от вулканичен туф в знак на огромната..
Проектобюджет 2026 натоварва икономиката. Така финансовият анализатор Светозар Гледачев определи параметрите му, които бяха гласувани на първо четене в бюджетната комисия в НС. По думите му случващото е популизъм за сметка на икономиката, който е започнал още от предходните години. Той подчерта, че още тази година са започнали..
Групата на „Съединени за Пловдив“, която подкрепя управлението на кмета Костадин Димитров, ще гласува против продажбата на общинските акции в „Свободна зона – Пловдив“. Акционерният дял на Община Пловдив в дружеството е малко над 85%. Против продажбата са и съветниците от групата на „Продължаваме промяната – Демократична България“. Това..
Българският туристически сектор е напълно готов за присъединяването към еврозоната и не се очакват никакви сътресения. Това е основният акцент, който постави проф. Румен Драганов, директор на Института за анализи и прогнози в туризма, в интервю за Радио Пловдив. Според експерта, работата с европейската валута е рутинна за бранша. "..