България и Македония като приятели по трудния път на компромисите, европейските ценности, усилията на разума и споделени надежди за по-здравословна заедност и за двете държави. Какво ще последва след подписите на лидерите, които стоплиха трайно охладените исторически връзки и дадоха знак за реални цивилизовани разговори за добросъседско разбиране и битуване освен на Балканите, с перспектива – Европа и НАТО? Отстъпките в общата история, които направиха политиците, ще доведат ли до баланс и в подхода към научното знание и неговото тълкуване? По темата – историкът проф. Пламен Павлов.
Не бих казал, че изобщо може да се говори за отстъпки, независимо, че така се интерпретира всичко от медиите и наблюдателите. В самото предложение е формулирана ясно тезата, че историческата истина трябва да се търси въз основа на документи и автентични свидетелства, на съобразяване с реалната ситуация в един или друг от исторически период и тук от българска страна са невъзможни каквито и да е отстъпки. А що се отнася до възможна отстъпка от македонска страна, отново се стига до същото - до търсене на историческата истина и до отказ да се „поправят“ документите и да се внушават компоненти, каквито в тях не съществуват.
В общото честване на Илинден обаче вчера имаше един елемент от македонска страна да се чества и втори Илинден – твърде спорна теза за създаване на македонска държава, имакедонска нация след Втората световна война. На практика това е прилагане на волята на Тито и на победителите във Втората световна война. Независимо от тези елементи, които будят едни или други спорове, това, което се случи, е много добра стъпка напред. До този момент нямаше никаква платформа за диалог. Как ще работи самата комисия, кои ще бъдат нейните членове, аз не мога да кажа, но каквото и да се случи, това е един много положителен знак.
През повече от 1000 г. от развитието на нашия народ, историята на хората от България и Македония е обща. Не могат да се правят изобщо внушения, че тя е общобалканска, прекали се. Ние сме на Балканите и като държава, и като реалност, но има в крайна сметка едно чувство за общност и реалност, която обединява хората от Македония и България в общ народ. Това го говорят самите документи. Не можем да делим Самуил, той е български цар и това никой не може да го отрече. Смешните опити, които се правят през последните 100 години от сръбските учени и от колегите им от Скопие, са пропаганда, а не - наука. Но споровете ще си продължават, въпросът е, че трябва диалогът между двете държави да върви и да се реализират контакти на всякакви равнища – историческо, културно, общочовешко.
Ето, например в Пловдив – един от най-хубавите градове на нацията ни, една голяма част от пловдивското население са потомци на македонски българи. Това е христоматийна истина и може би в България живеят овече потомци на македонските българи, отколкото в самата Република Македония. Но не бива да забравяме и Егейската част на Македония, която днес е в Гърция. В крайна сметка трябва да се борим със съвременни цивилизовани средства за национално единство и за нов път на развитие, който отхвърля тези традиционни методи от миналите векове – на войни, кланета, въстания и т.н. Не можем да се откажем от себе си.
Що се отнася до реакциите на фамозни организации като ВМРО-ДПМН, Световния македонски конгрес на хора от рода на Тодор Петров и подобни, това са реакциите на старата сърбо-комунистическа номенклатура и тя се вижда и в днешните македонски вестници. От една страна се оглежда положителният факт, а от друга – в медийната среда в Македония продължава да доминира това противобългарско отношение. В крайна сметка мисля, че това, което се случи вчера, е наистина положително.
Македонизмът в крайна сметка се оказа едно ГМО, което е толкова устойчиво, че човек започва да се изненадва. Да не забравяме, че толкова години антибългарско говорене и възпитаване в антибългарски чувства, не може да бъде лесно преодоляно. В същото време обаче генетичната памет, интернет, съвременните методи на комуникация не могат да позволят на някакви хора да имат монопол върху истината. Българската държава трябва да бъде последователна, активна и да не отстъпва, като прокарва механизмите за стартиране и продължаване на обществения диалог. На политическо равнище това ще бъде трудно.
Повече - от звуковия файл:
Защо стопаните от Велинград настояват казусът със заразата от чума по овцете да се разследва? Откъде идват съмненията на фамилията Илиеви за нарушения от страна на отговорните институции? Жертва ли са на кокнуренция тези животновъди, както самите те твърдят? Темата пред Радио Пловдив коментира Стефан Попов , председател на Независимото сдружение..
75 години след откриването си Панагюрското златно съкровище е изпълнено с мистерии и въпроси, които търсят своите отговори. Според доц. Иво Топалилов, ръководител на Центъра по тракология в Института по балканистика към БАН, въпреки че съкровището е открито преди 75 години, много от неговите аспекти, свързани със семантика на изображенията..
"В крайна сметка надделя чувството на страх и въпреки всички недоразумения, си избраха председател на Народното събрание. Имам предвид страх от надигащата се всенародна омраза към така наречения политически елит." Така политологът проф. Людмил Георгиев коментира дешния избор на Наталия Киселова за председател на парламента. Според него изборът на..
"Увеличаването на депозитите в банките с повече от 6 милиарда лева от началото на годината досега до общо 86 милиарда лева е в следствие на правителствата в последните 4 години, които увеличиха доста заплатите и пенсиите, наляха доста помощи в икономиката. В крайна сметка тези пари резултираха в увеличение на част от депозитите", коментира..
Няколко паралелни игри се играят от политическите сили в НС, защото от избора на председател зависи и евентуално мнозинство на управление, коментира историкът и политически анализатор, част от екипа на "Синя България" Светослав Живков . Доц. Живков е скептик, че дори и да започне работа този парламент ще успее да просъществува дълго време. Това..