България и Македония като приятели по трудния път на компромисите, европейските ценности, усилията на разума и споделени надежди за по-здравословна заедност и за двете държави. Какво ще последва след подписите на лидерите, които стоплиха трайно охладените исторически връзки и дадоха знак за реални цивилизовани разговори за добросъседско разбиране и битуване освен на Балканите, с перспектива – Европа и НАТО? Отстъпките в общата история, които направиха политиците, ще доведат ли до баланс и в подхода към научното знание и неговото тълкуване? По темата – историкът проф. Пламен Павлов.
Не бих казал, че изобщо може да се говори за отстъпки, независимо, че така се интерпретира всичко от медиите и наблюдателите. В самото предложение е формулирана ясно тезата, че историческата истина трябва да се търси въз основа на документи и автентични свидетелства, на съобразяване с реалната ситуация в един или друг от исторически период и тук от българска страна са невъзможни каквито и да е отстъпки. А що се отнася до възможна отстъпка от македонска страна, отново се стига до същото - до търсене на историческата истина и до отказ да се „поправят“ документите и да се внушават компоненти, каквито в тях не съществуват.
В общото честване на Илинден обаче вчера имаше един елемент от македонска страна да се чества и втори Илинден – твърде спорна теза за създаване на македонска държава, имакедонска нация след Втората световна война. На практика това е прилагане на волята на Тито и на победителите във Втората световна война. Независимо от тези елементи, които будят едни или други спорове, това, което се случи, е много добра стъпка напред. До този момент нямаше никаква платформа за диалог. Как ще работи самата комисия, кои ще бъдат нейните членове, аз не мога да кажа, но каквото и да се случи, това е един много положителен знак.
През повече от 1000 г. от развитието на нашия народ, историята на хората от България и Македония е обща. Не могат да се правят изобщо внушения, че тя е общобалканска, прекали се. Ние сме на Балканите и като държава, и като реалност, но има в крайна сметка едно чувство за общност и реалност, която обединява хората от Македония и България в общ народ. Това го говорят самите документи. Не можем да делим Самуил, той е български цар и това никой не може да го отрече. Смешните опити, които се правят през последните 100 години от сръбските учени и от колегите им от Скопие, са пропаганда, а не - наука. Но споровете ще си продължават, въпросът е, че трябва диалогът между двете държави да върви и да се реализират контакти на всякакви равнища – историческо, културно, общочовешко.
Ето, например в Пловдив – един от най-хубавите градове на нацията ни, една голяма част от пловдивското население са потомци на македонски българи. Това е христоматийна истина и може би в България живеят овече потомци на македонските българи, отколкото в самата Република Македония. Но не бива да забравяме и Егейската част на Македония, която днес е в Гърция. В крайна сметка трябва да се борим със съвременни цивилизовани средства за национално единство и за нов път на развитие, който отхвърля тези традиционни методи от миналите векове – на войни, кланета, въстания и т.н. Не можем да се откажем от себе си.
Що се отнася до реакциите на фамозни организации като ВМРО-ДПМН, Световния македонски конгрес на хора от рода на Тодор Петров и подобни, това са реакциите на старата сърбо-комунистическа номенклатура и тя се вижда и в днешните македонски вестници. От една страна се оглежда положителният факт, а от друга – в медийната среда в Македония продължава да доминира това противобългарско отношение. В крайна сметка мисля, че това, което се случи вчера, е наистина положително.
Македонизмът в крайна сметка се оказа едно ГМО, което е толкова устойчиво, че човек започва да се изненадва. Да не забравяме, че толкова години антибългарско говорене и възпитаване в антибългарски чувства, не може да бъде лесно преодоляно. В същото време обаче генетичната памет, интернет, съвременните методи на комуникация не могат да позволят на някакви хора да имат монопол върху истината. Българската държава трябва да бъде последователна, активна и да не отстъпва, като прокарва механизмите за стартиране и продължаване на обществения диалог. На политическо равнище това ще бъде трудно.
Повече - от звуковия файл:
Програмата за саниране с 20 % самоучастие ще се реализира с пари от държавата, а не от Плана за възстановяване и устойчивост. Имаме възражения по моделите, по които се санират сгради в България. Една от основните критики е, че с парите на всички се облагодетелстват малка част от хората, посочи Йордан Николов от Българската асоциация за изолации в..
Призиви за развиване на българската отбранителна промишленост като част от европейската дойдоха от правителството и след вчерашното заседание на Съвета по сигурността при премиера, Росен Желязков също предложи и призова да бъдат развити иновативният потенциал и способности на българската отбранителна промишленост. Според Тодор Воденов - председател..
Alpha Research публикува последното си проучване: "Здравеопазването – абсолютен приоритет на българските граждани в бюджет 2025. Според 65% държавата трябва да харчи толкова, колкото има, а не да задлъжнява" Социологът Боряна Димитрова каза в интервю за Радио Пловдив: Когато става дума за приоритети при българите, то става въпрос за тук и сега,..
Има ли реален шанс за постигане на мир в Украйна и на каква цена? "Независимо от това, че Зеленски ще подпише очевидно споразумението със САЩ за редкоземните минерали, драмата на украинския народ, а и на Европа остава, а тя е – какви са гаранциите, че след като се подпише каквото и да е, Русия няма да продължи? Русия е доказала в..
Това, което направи впечатление в най-дългата реч, изнасяна от лидер пред Конгреса, са намеренията на САЩ по отношение на Украйна и до колко те се ангажират с гарантиране на сигурността. Всъщност сигурността на Украйна е основното послание, което излезе след заседанието на Съвета за сигурност на МС, коментира в предаването "Точно днес" бившият военен..