Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Приватизацията бе извършена по международно действащи правила

Къде се утаи  надеждата, че работещите някога добре родни заводи и предприятия ще генерират  приходи и за хората, работещи в тях,  гарантирайки финансова  сигурност, просперитет и елементарно спокойствие за бита им? Защо и 21 години след старта  на масовата приватизация с участието на  над 80 приватизационни фонда, вместо да забогатеят масово, българите се осъзнаха масово ограбени, а премиерът определи  случая с „разбойническата приватизация“ на  „Полимери“ – Девня като пример за подложената на агония и  системно източване родна икономика? Събеседник – икономистът и бивш финансов министър в правителството на ОДС Муравей Радев. 

Муравей Радев:  Робуваме на един траен мит от началото на прехода, че ние – българите сме наследили една вълшебна и цветуща социалистическа икономика и че  „лошите“ капиталисти са  разграбили и унищожили България, като са я докарали до просешка тояга. Ако искаме да сме точни и  обективни, трябва да гледаме истината в очите. Тя е посочена  най-добре от Петър Младенов, когото аз наричам „класик“. Той трябва да бъде изучаван, за да знаем защо днес се случват нещата така, а не – иначе.

 Само един месец след като бе свален Тодор Живков, неговият наследник Петър Младенов – шеф на управляващата БКП, прави един убийствен доклад за икономиката на България през декември 1989 г. Там той  казва в прав текст:  „Българската икономика е в инфарктно състояние. Производствените мощности – 45% от тях са 100% изхабени. Те са за брак. Освен това България направи огромни неразумни инвестиции, като задлъжня с  10 милиарда долара външен дълг и 10 милиарда лева вътрешен дълг, които Правителството похарчи изключително неразумно, строейки огромни и тежки заводи, които  произвеждаха некачествена продукция, работеха на загуба и се превърнаха „във воденичен камък на шията на българския народ“.  Самият Петър Младенов в края на този доклад пред ЦК на БКП предлага тези предприятия, ако не могат да бъдат реконструирани и така да трупат печалба, а не загуба,  да бъдат закрити. Това става през 1989 г. И когато днес чувам, че сме наследили една „цветуща“ икономика, която някой е разсипал, не мога да не си спомня този доклад, който трябва да бъде изучаван от всички нас и разбира се, и - от журналистите. На мита, че сме наследили съвършена икономика, не трябва да се робува.

Нашата икономика беше пригодена за един измислен свят, когато имаше СИВ /Съвет за икономическа взаимопомощ/, в който всички социалистически държави членуваха и икономиката им беше така организирана, че да може тези държави вътрешно  да се самозадоволяват. Правеше се количество, а не – качество. В един момент този СИВ се „изпари“, соцлагерът се разпадна и тези предприятия, излизайки на световния пазар, започнаха да берат душа. Това е истината за тях. За да могат да съществуват в тези условия, трябваше да вземат много пари от държавата, която да покрива техните загуби. Така цели 7 години – една крачка напред, две – назад. Венецът на тогавашното социалистическо управление беше т.н. „масова приватизация“, която довърши де що беше останало.

 Някога в късния социализъм управляващата БКП измисли един крилат лозунг „Държавата – собственик, колективът – стопанин на държавните предприятия“. Караха ни да подписваме договори с държавата, че сме стопани на тези предприятия. И след като БСП замени БКП, тя доразви лозунга “Колективът – не само стопанин, а собственик“. И тя не продаде предприятията, както се прави по целия свят, а ги раздаде, т.е. даде едни бонови книжки на хората, които не им вършеха никаква работа. Нароилите се масови приватизационни фондове по онова време направиха богати своите собственици, а всички останали, както казва прочут наш футболист, „духат и до ден днешен  супата“.  „Полимери“- Девня беше вкаран в този порочен кръг на масовата приватизация и няма защо да се учудваме, че последиците са такива.

Не съм съгласен обаче, че не познаваме правилата на демокрацията . Това можеше да се каже за първите 7 години, когато робувайки на идеологеми, управляващите от БСП  правеха някаква своеобразна перестройка и забавяха процеса с години и това се оказа фатално за процеса на бъдещата приватизация. Тогава бяха времената на мутрите, които чакаха на изхода и приватизираха печалбите им и оставиха загубите на държавните предприятия, като така ги декапитализираха  и ги направиха по-малко годни за истинска приватизация.

Огромната част от приватизацията след 1997 г. се извърши под прекия надзор на Международния валутен фонд и на Световната банка с участието на високоуважавани международни консултанти. Само който не е работил с тях, той не знае колко са стриктни тези институции. Така че нашата приватизация бе извършена по международно действащи  правила. За съжаление тези процеси, за които говорим, действаха не само у нас, а и в целия социалистически лагер. Ако видите баланса на приватизацията на тези социалистически държави, той е отрицателен. Дори Западна Германия, за да раздържави икономиката на източната ГДР – витрината на социализма, където всичко беше по-по-най-, тя плати 105 милиарда евро – загуба при приватизацията. При това България е една от малките държави, където все пак балансът е положителен. Не разбирайте, че съм апологет на нашата българска приватизация, тя има много кривици, грешки и корупция вероятно, отсъствие на следприватизационен кантрол, какъвто е случаят с „Полимери“. За  това Прокуратурата трябва да каже и това не е никак трудно, още повече, че са намирани неточности в отчетите и прехвърляне на милиони от балансите на други  дъщерни фирми. Има много литература в България след падането на комунизма, от която могат да се научат механизмите, как ДС и върхушката на БКП и впоследствие на БСП успяха да трансформират своята политическа власт в икономическа. Ако се прочете тази литература, много от механизмите ще станат ясни и подобни митове като този, за който, говорим, няма да имат почва.

Ако свалим обаче черните очила, можем да видим, че икономиката на  България никак не е зле. България е една от държавите в челото на европейските страни с развита индустрия и икономика. Индустрията в нашия БВП е много по-напред от други европейски държави, където е 18%. А в България е 23%, флагманът Германия има  25%, Франция има 15%. А ние слагаме черните очила, вглеждаме се в пъпа и започваме да пъшкаме  за доброто старо време на развития социализъм, в който течаха реки от мед и масло. Това не е вярно и ние трябва по всякакъв възможен начин да развенчаваме този мит,  говорейки истината с факти.

Интервюто с Муравей Радев - в звуковия файл:




Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Още от категорията

Санирането трябва да е бизнес, а не политика

Програмата за саниране с 20 % самоучастие ще се реализира с пари от държавата, а не от Плана за възстановяване и устойчивост.  Имаме възражения по моделите, по които се санират сгради в България. Една от основните критики е, че с парите на всички се облагодетелстват малка част от хората, посочи Йордан Николов от Българската асоциация за изолации в..

обновено на 05.03.25 в 16:45
Тодор Воденов

Военната промишленост има потенциал за иновации

Призиви за развиване на българската отбранителна промишленост като част от европейската дойдоха от правителството и след вчерашното заседание на Съвета по сигурността при премиера, Росен Желязков също предложи и призова да бъдат развити иновативният потенциал и способности на българската отбранителна промишленост.  Според Тодор Воденов -  председател..

публикувано на 05.03.25 в 15:30
Боряна Димитрова

Здравеопазването е абсолютен приоритет на българите

Alpha Research публикува последното си проучване: "Здравеопазването – абсолютен приоритет на българските граждани в бюджет 2025. Според 65% държавата трябва да харчи толкова, колкото има, а не да задлъжнява" Социологът Боряна Димитрова каза в интервю за Радио Пловдив: Когато става дума за приоритети при българите, то става въпрос за тук и сега,..

публикувано на 05.03.25 в 14:17
Светослав Малинов

ЕС стратегически закъсня за превъоръжаване

Има ли реален шанс за постигане на мир в Украйна и на каква цена? "Независимо от това, че Зеленски ще подпише очевидно споразумението със САЩ за редкоземните минерали, драмата на украинския народ, а и на Европа остава, а тя е – какви са гаранциите, че след като се подпише каквото и да е, Русия няма да продължи? Русия е доказала в..

обновено на 05.03.25 в 10:37

Украйна има право да е скептична без сериозни гаранции за мир

Това, което направи впечатление в най-дългата реч, изнасяна от лидер пред Конгреса, са намеренията на САЩ по отношение на Украйна и до колко те се ангажират с гарантиране на сигурността. Всъщност сигурността на Украйна е основното послание, което излезе след заседанието на Съвета за сигурност на МС, коментира в предаването "Точно днес" бившият военен..

публикувано на 05.03.25 в 10:02