Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

"Невидими" е книга за хора от периферията на обществото

Кои са невидимите деца в България ? И как живеят ? Отговорите са в книгата "Невидими" на Наталия Делева, издание на "Жанет45". Дебютният и роман е номиниран в литературния конкурс Развитие, в който я открива писателят Георги Господинов,тогава член на журито, който я насърчава и помага за издаването на книгата. 

Наталия Делева  от 12 години живее в Лондон, работи като специалист по Дигитален маркетинг. Преди това в България, е била журналист и пиар. С щастливо детство. Но тъй като в Бургас дома и е бил близо до Дом за изоставени деца, тя още от тригодишна е питала своята майка, защо бебетата от този дом плачат непрекъснато - ден и нощ. 

Когато става ученичка, за една Коледа отива с подаръци в Дома, но децата не реагират по никакакъв начин. Не се радват, не се усмихват. " Това е нормално поведение", казват и лелките от Дома. 

Нормално ли е, да има деца, които да не се зарадват на подарък? - пита се Наталия и когато става журналист, работи по темата. 

В романа са разказани истории за деца от тези Домове, в които стените  "пазят вонята на  стенание и лоши миризми ". 

Наталия Делева:  Всъщност това, къде живее човек пространствено няма никакво значение за това какво иска, какво може и какво прави за хората и страната, които обича. Време винаги може човек да намери, дали ще бъде през нощта, когато другите спят, или в метрото, или в кафенето  - въпросът е на желание. Въпреки, че работя пет дни в седмицата това не е пречка, когато искам да помогна. Аз помагам съвсем безвъзмездно на литературното списание „Гранта” – България, а също така промотирах една постановка в Лондон като идеята беше тя да се играе не само пред българска публика, а и пред английска, защото за мен това е българската роза и българското кисело мляко – да представяш България по един интересен начин, да говориш за културата на България в чужбина.

Системата в Англия работи по един много по-добър начин и точно вчера си говорих с мои приятели, че ако живеех в България, може би тази книга нямаше да бъде написана, защото книгата е изключително за историите в България, макар че те съществуват под някаква форма и в други страни, но системите в другите страни действат по друг начин. Тези приемни семейства, които сега започват да навлизат в България съществуват от много години в Англия и в Англия много рядко можеш да чуем за Дом за изоставени деца, ако въобще такъв съществува. Това е нещо шокиращо за хора, живеещи в Англия да чуят, че в България все още има такива домове. За тях е изключително важно за детето да има семейна среда дори да няма собствени родители, много често то е настанено в други семейства и живее там години, дори докато стане на 18 г.

Книгата разказва не само за тези деца, а и за хора с умствени и физически недъзи, които в България  наистина е недостатък и недъг, докато в други страни много често системата позволява на тези хора да бъдат част от обществото, да живее съвсем нормално техния социален живот. Отивайки на концерт много често виждам хора в инвалидни колички най-отпред и инфраструктурата им е позволила да стигнат до там с градски транспорт, да влязат вътре, да бъдат настане и да се забавляват по същия начин, по който и всички останали, също така те са на работните места и т. н. докато в България не се говори затова.

През цялото време, докато се чудех дори дали да я предложа  за печат или не, не бях сигурна дали хората в България са узрели затова да я прочетат и да я приемат. Темата е много трудна, не е плажно четиво, както в момента обичат да определят литературата на плажно и неплажно, но от това, което чувам от доста места, са много положителни отзиви. Оказва се, че има хора, които искат да я приемат, хора, които искат да започнат диалога, да го продължат и това е страшно положително за мен, наистина много ме радва. 

Започнах една инициатива в тази връзка на уебсайта на книгата „Невидими” има място, където всеки може да сподели една такава невидима история, една снимка и история на невидим човек, защото моите истории са няколко в книгата, но те съществуват, тези невидими хора са навсякъде край нас и е хубаво ако хората имат желание за този диалог наистина да го започнем, да се присъединят към инициативата и да го продължим заедно. Има една мисъл, която наскоро прочетох, че не можем да променим света ако правим нещата по-добре, единственият начин е да вземем чист лист хартия и да започнем от начало. Това е моето начало.

"Невидими"  са не само тези изоставени деца, казва Наталия, " невидими" са и хората от периферията на обществото, тази книга е и за тях. 

Цялото интервю с Наталия Делева е в звуковия файл. 



Снимка



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Още от категорията

Тома Томов, Светозар Гледачев и проф. Георги Каприев в "Срещи"

Когато вкупом констатираме, че залежите от смисъл изчезват, че липсва конкуренция на духа и както казва един умен мъж - тъга с антибиотик не можеш да излекуваш... На 28 декември  "Срещи"- те  поглеждат към годината 2025- та! Поглеждат с геополитика Тома Томов, финансиста Светозар Гледачев и философа проф. Георги Каприев.  А "Срещите" ви..

обновено на 28.12.24 в 10:13

Преге - предаване за света на книгите, 21 - 27 декември

В предаването за книги на Радио Пловдив на 21. 12. 202г. бяха представени следните заглавия: Рубрика „Напълно непознати“ Джон Милтън. Възвърнатият рай. 130 стр., тв.к. ок.5А, Лист, 2024. Алфред Тенисън. Инок Ардан. 94 стр., тв. к. ок. 5А, Лист, 2024. Луиджи Пирандело. Самотният човек. Новели. 214 стр., 3А, Фама 1, 2024...

публикувано на 23.12.24 в 12:57

В "Срещите" за спорния и безспорен Николай Хайтов

Продължавам да се питам какъв трябва да си, за да се довериш на белия лист и да му споделиш товара на душата си? Отговор ни дават дневниците на спорния и безспорен Николай Хайтов. 105 години от рождението му. С Емилия Каменова, носителка на наградата "Николай Хайтов", надзъртаме в дневниците на писателя, за да прочетем и другата..

обновено на 21.12.24 в 10:08

Анри Кулев и Тонислав Христов със "Златен ритон"

Големите победители на 28-ото издание на Фестивала за българското документално и анимационно кино „Златен ритон“, който се състоя в Пловдив, са анимационният филм "Бяло рамо за черен мъж" на режисьора Анри Кулев и документалният филм "Желанието на Гери" на Тонислав Христов. На церемония в "Лъки Дом на киното" бяха отличени победителите в..

публикувано на 20.12.24 в 07:06

Стрийт-арт завладява Пловдив

Стрийт-арт проект, посветен на 20 години България в НАТО, ще бъде представен в Пловдив.  Събитието се организира Министерството на външните работи и община Пловдив. Автор на стенописа е талантливият артест Иван Янков, който спечели конкурса за улично изкуство „България – по-красива в НАТО“, организиран от външно министрество по повод..

публикувано на 20.12.24 в 06:34