Oт Кръстовден започва есента

На 14 септември Православна църква празнува Въздвижение на Светия кръст Господен. Народът нарича празника Кръстовден.Това е един от четирите дни в годината, в който се извършва поклонение пред кръста, на който е разпънат Иисус Христос. По древен обичай на този ден се прави водосвет и свещениците ръсят с кръст по домовете за благословение.

През 326 година майката на Константин Велики, Света Елена, тръгнала към Палестина, за да търси затрупания преди близо два века гроб Господен от яростните гонители на християните. Не след дълго тя открила пещерата на гроба и три кръста, но кой от всички бил Христовият, се разбрало едва след като наскоро починал човек възкръснал чрез докосване с един от тях. Елена изпратила малка животворяща частица от него на сина си в Константинопол, а кръстът Господен бил положен в главната Йерусалимска църква.

Над пещерата на гроба построяват храм, който тържествено е осветен на 14 септември 335 година. Той съществува и до днес, а на този ден пред него се стичат хиляди поклонници, за да зърнат Христовия кръст. Епископът го "въздвижва" /повдига/ над главите им, откъдето празникът получава и своето име.

В народните поверия се казва, че всички молитви ще бъдат чути на този ден. Смята се, че в нощта срещу Кръстовден Господ слиза на земята и изпълнява всяко откровено желание. Това вярване има най‐голяма сила в местността Кръстова гора, където легендите разказват, че е заровена частица от Христовия кръст.

На Кръстовден се спазва и строг пост – не трябва да се яде нищо червено като червен пипер, домати, репички, червени ябълки и други. На трапезата освен обредния хляб задължително трябва да присъства печена тиква и грозде.

От Кръстовден започва гроздоберът, затова празникът е наречен още гроздоберник. Първото откъснато грозде трябва да се занесе в църквата, за да се освети. Започва и сеитбата на зимните житни култури, а семето за посев се “осветява”.

Според народния календар от Кръстовден започва есента. Казва се, че на 14 септември денят и нощта се кръстосват, а температурите започват да се понижават.

На Кръстовден професионалния си празник отбелязват българските огнеборци. На 14 септември 1905 година се е състоял първият пожарникарски събор, който поставя началото на организираното пожарно дело у нас.

На този ден празнуват и чикакчиите – лечителите, които наместват изкълчени, навехнати или счупени крайници.

Имен ден празнуват всички с имената Кръстьо, Кръстил, Кръстина, Кръстила, Кръстена, Кръстилена, Кръстан, Кръстана, Кънчо, Къна и Ставри. 

Йероманах Серафим от църквата "Покров Богородичен", заяви за Радио Пловдив: "Кръстова гора за вярващите е божествен подарък, а за колебаещите се е космически дар. Тук човек пречиства съвестта и душата си."

Интевюто на Нели Бистрашка с йеромонах Серафим е в звуковия файл.