Частен случай на „гейтовете“ в държавата са българските университети. В момента те са 52, но Еврокомисията ни препоръча да ги намалим до 10.
Защо това е невъзможно – обяснява проф. Лъчезар Аврамов, директор на Института по електроника и член на Съвета на настоятелите на БАН. Той е категоричен, че зад всеки универститет стоят изключително мощни интереси на местно ниво.
Образованието е превърнато в бизнес и е изпразнено от обществения си смисъл. То се децентрализира и по места се разви от енергични хора, които се създадоха университети, университетчета и колежчета - феодални владения, където се раздават на килограм професорски и докторски титли.
Трите области, които гарантират бъдещето на държавата, са образованието, науката и медицината, а те са в най - голямо разложение е заключението на проф. Аврамов. Той направи тежката прогноза, че ако нещата се развиват така, след 10 години ще бъде първият ден на закриване на държавата.
На въпрос уместни и правилни ли са евро препоръките Лъчезар Аврамов отговори, че в областта на науката и образованието европейските норми не са задължителни. Хубаво е да се вслушваме в думите на изпратените да ни съветват експерти, но трябва да сме и критични.
Комисиите им работят с информация, която е подадена от България, а тя не винаги е адекватна и не винаги се разчита адекватно – например институтите на БАН и на Селскостопанската академия се приравняват на университети, а това е неточно.
По този начин се прави един добър анализ, но на грешна начална база.
Според Лъчезар Аврамов решението да се намалят до десет университетите в България е на пръв поглед полезен, но неизпълним съвет. Професорът смята, че не броят на учебните заведения, а броят на учените ще е по - добърият критерий при реформиране на системата.
Научното съсловие в България систематично се унищожава. Стипендията за докторант е под средната работна заплата.
Това не е световен, това е африкански рекорд, коментира професорът.
Цялото интервю с проф. Лъчезар Аврамов е в прикачения звуков файл.
Тази седмица слушаме истории, разказани от журналиста от БНТ Пловдив Димитър Димитров. Репортер, който се чувства еднакво сигурен когато отразява инциденти, протести, избори, военни и исторически събития, но и когато говори с рибари и ловци, които го покоряват с колорит и автентичност. Идва от Велико Търново и остава в Пловдив, реализирал своето..
Балканите бойкотират големите вериги магазини. Протестът срещу високите цени и ниския стандарт на живот започна от Хърватия и премина в Босна и Херцеговина, Черна гора и Северна Македония. Бойкот се подготвя и в Гърция на 19 февруари, а у нас той е насрочен за идния четвъртък – 13 февруари. Какво се случва с цените в България? До какво ще..
Затварянето на дървопреработвателни предприятия, сред които и най-големият в региона завод за целулозна хартия в Стамболийски, води до криза в горския сектор и пазара на дървесина. Защо по-голямата част от дървесината вече се внася от други държави в Европа? Какво се случва в горския сектор у нас? Според проф. Васил Живков, председател на УС на..
Според ВМРО, съществува организирана престъпна група между държавата и големите търговски вериги. От организацията подчертават, че правителството има интерес от много високите цени на хранителните стоки в България. В интервю за Радио Пловдив по темата Александър Сиди от ВМРО беше категоричен, че "цените в големите търговски вериги у нас са..
Скъпи ли са храните в магазините? Възможно ли е и е в условията на пазарна икономика да има контрол върху цените? Какво мислят пловдивчани за инициативата за бойкот на магазините в определен ден, която започна от Хърватия и се разпространи в редица страни на Балканите, а у нас организации призоваха гражданите да се въздържат от покупки на 13 февруари в..