Пловдив има капитал, който понякога гази с кални обувки

Изложбата "Пловдив през годините. Емблематичните личности" е инициатива на ИК"Марица", реализирана от историка Владимир Балчев. В разговор се него разглеждаме таблата с фотоси и информация за хора, допринесли за облика на града. Четем и посланието на проекта.

Владимир Балчев: Идеята беше след като през 1925 г. Стою Шишков пуска един списък на пловдивските будители – най-заслужилите мъже в историята на Пловдив до Освобождението. Щеше ми се да направим едно продължение, за да го кажем, че там, където е текло, пак тече. Този път решихме да направим не за будители, а за емблематични фигури, хора, които са дали много неща за Пловдив. Естествено, че в 18 табла не могат да се хванат всички.

Радио Пловдив: А как ги селектирахте, защото наистина е трудна работа това? Какъв е критерият?

Владимир Балчев: Наистина е много трудна работа, защото примерно един митрополит Кирил, за който толкова много глупости се казаха в най-ново време, като се върнем към документите виждаме, че той е един прекрасен църковен, духовен ръководител на епархията, виждаме, че той прави много модерни неща и наистина можем да го оценим. Не случайно за първи път се пускат фотографии от погребението на патриарх Кирил по улиците на Пловдив, които са пълни с народ, дворът на Бачковския манастир е препълнен с хора, които очакват тялото на митрополита. Има и други. Димитър Кудоглу е безспорен, Божидар Здравков е безспорен, само че тях искаме да ги покажем с повече неща, много малко от тях, с много малко текст, защото текстът е с големи букви, ако пуснеш цял роман, то няма да има място за снимките. Или пък един Херман Дислер, който спасил Пловдив, нямаше да бъде в България, ако не е бил той. Индустриалците, Индустриалната камара е събитие в стопанския живот на България, събитие е. Самият факт, че след Първата световна война, когато страната е разорена, всички камари в страната без пловдивската дават 200 хиляди лева да помогнат на бизнеса. Пловдивската камара дава два пъти повече, само тя, за нейния регион. Също емблематични индустриалци като Павел Калпакчиев, Томасян, естествено е, че са хората на духа. Едно табло е посветено на тези, които спасиха културно-историческите паметници на Пловдив. Някои от тях буквално само с по една снимка са представени едно, че няма място, а и друго, че за някои, за които искахме да има повече неща, просто няма как да намерим повече снимки. Няма как да илюстрираме, защото по една или друга причина или не са запазени, или се крият в някой музей или в частна колекция, няма как да разберем къде се намират.

Радио Пловдив:  А има ли снимки и фотоси за теми емблематични за Пловдив личности, които ще бъдат показани за първи път и които показват града в различна светлина?

Радио Пловдив: За първи път се показва едно цялот табло за Сашо Сладура – Александър Николов. Той е митологична фигура. Самият факт, че за него се разправят какви ли не небивалици, но той самият е невероятна фигура – много талантлив музикант, от тези, които хората много обичат, с голям чар, завоевател на женските сърца.

Радио Пловдив: Намират място на тези табла и Люсиен Шевалас, и Христо Данов, и Найден Геров – куп наистина личности, които са оставили следа в Пловдив и които са направили града такъв какъвто е. А всъщност градът такъв какъвто е спомня ли си за тях?

Владимир Балчев:  Сега това е целта. Първо, напомняне, че това е един капитал. Пловдив има един капитал, върху който понякога гази с кални обувки, защото има автори, които пишат уж на историческа тема, обаче те погазват фактите и пишат глупости. Трябва и ние самите трябва да го осъзнаем, че е капитал и то истински капитал и че ако искаме да направим нещо повече напред  трябва да гледаме добре и да видим всичко, което е важна за нас назад в миналото.

Радио Пловдив: Най-малко информация, отделно и това послание, което ще носи изложбата, нека да кажем кога е нейното откриване – точно днес, на входа на Царсимеоновата градина.

Владимир Балччев: Доколкото знам само – пресконференцията е обявена, точен час предвид времето, което е в момента, мисля, че не е обявен или поне аз не знам.