В ложето сме на пропагандната реалност

Кои са следовниците на народните будители и успяваме ли да  попълним  зейналите духовни пространства в координатната система на размирното „днес“? За избора на точните репери за национално достойнство някога и сега между патриотизма и патриотарството, между националните дефицити и вярата в българските каузи – въпросите поставяме във фокуса на Деня 1 ноември в разговор с   проф. Валери Стефанов – преподавател в  СУ „Климент Охридски“.  

Радио Пловдив: Кои са онези качества, които създават и открояват личностите,  назовавани от нас днес " будители" и  защо ги разпознаваме все по-трудно сред елитите ни? Дали това връщане към безспорните имена не ни прави доста късогледи за настоящите? Откъде ще започнете?

Проф. Валери Стефанов: Да започнем от това, че наистина фигурата на будителя се появява на фона на образите на  съня. Възраждането изгражда много упорито образите на заспалия народ, на дълбоко заспалата народна общност, която трябва да бъде будена. Именно там някъде покълва представата за различния човек, който осмисля битието на общността като драматично и се е опитал да го промени, така че Възраждането ни е дало примерите на подобни хора. Умни хора, хора, които са прочели нещо повече от останалите и най-вече са решили да дадат живота си в името на това, което наричаме пробуждане. Така че будителят е по своему трагична фигура, защото той се е отделил от общата спяща маса и поглеждайки, е видял една ситуация, която е била драматична за него като преживяване.

Радио Пловдив: Връщаме се назад във Възраждането, но живеем в 21 век, за него казваме, че това е дигиталното време...

Проф. Валери Стефанов: 21 век не е по-различен от 19-ти век, според мен. Колкото и парадоксално да ви звучи, има много начини, по които колективите, общностите заспиват през 21 век. Ако тогава са заспивали от липса на самосъзнание, т. е. сънят е бил образ от липсата на самоосъзнаване, на просвещение, то сега заспиването е по много други начини.  Хората заспиват така да се каже пред медиите, заспиват във фермите, в къщите на биг брадър, има различни начини да се спи в историята и българският народ е така убедителен в своето спане през вековете.

Радио Пловдив: Казвате това като нещо константно, като ценности и манталитет, които не се променят във времето.

Проф. Валери Стефанов: Аз си мисля, че българският народ заспива лесно, но се буди трудно.  Това му битие го прави податлив на будители, т. е. да се появяват фигури на будители, които да се опитват да му кажат нещо, което е важно за него, които искат да го извадят от състоянието, в което е и тъй като трудно му се е отдавало, и тъй като имаме примери не само през 19 век, но и през 20-ти век за историческо заспиване на българския народ, какво друго да кажем, освен, че сънят му е упорит.

Радио Пловдив: А каква е диагнозата, която поставяте в такъв случай на моментната обществена среда?

Проф. Валери Стефанов: Обществената среда не се различава кой знае колко от това, за което си говорим, защото българското общество губи рефлекси именно за това,  каква е действителността в света, т. е. то притежава много слаба рефлексивна култура, култура, която да му позволи да осъзнае ситуациите, в които се намира, да осъзнае манипулациите, на които е подложен, живее в широкото ложе на пропагандната реалност и смята, че това е реалността. Когато живееш в лъжливи реалности смяташ, че това са единствените реалности. Това също е измерение на съня, на заспиването. Заспиването е широка метафора, разбира се, обхватна метафора.

Радио Пловдив: Подчертахте един много съществен момент в статуса на обществото, но за да бъдеш водач, духовен лидер трябва да създадеш нова гледна точка към света, казвате вие в едно ваше интервю преди време. Това обаче не крие ли риск от разпознаването на бутафорните от истинските водачи?

Проф. Валери Стефанов: Много голям риск крие. Мними вождове, които са се оказвали и слепи водачи, има такава метафорика в българската литература, така че наистина трябва много да се внимава с вождовете, с водачите, с псевдовизионирането, които неведнъж са завеждали българския народ. Да си припомним само през 20 ти век колко национални катастрофи имаме. И ако си позволим през 21 век  да ни се случи същото, то тогава наистина сме прави в констатацията, че се заспива лесно.

Радио Пловдив: Какво трябва тогава да осъзнаят младите хора, които с такава лекота се оказват подвластни на виртуалното зомбиране от личните си компютри, айфони, за да се почувстват обаче индивидуално отговорни за пробуждането си, за което казвате вие? 

Проф. Валери Стефанов: Ето, това е най-точното, което казахте – индивидуално отговорни.  Когато се създават личности това означава, че има достатъчен ресурс от самостоятелни мислещи хора, които са склонни да мислят отвън стереотипите, които им подават медийните и пропагандните машини. 

Смятам, че интелигенцията, така наречената, ако използваме това понятие от 19 век, умните хора в България, които могат да анализират ситуацията, за съжаление се оказват вкопани в дълбоки  идеологически конюктури и на мен ми е учудващо как изключително интелигентни, дълбоко мислещи, проблемно мислещи хора ни връщат към някакви страсти на отмъстителност, на разделение на този народ. Той е толкова разделян и толкова мразещ, че ако един интелигентен човек го натиска към омразата, за мен е абсолютно непонятно какво искаме да постигнем с това, какво искаме да постигнем с историческата си отмъстителност, играли сме много пъти, отмъщавали сме си много пъти.

Радио Пловдив:  Проф. Стефанов, какво си мислите вие за общество, за което най-съкровената колективна надежда се свежда до необходимост от появата на спасители, а не на будители?

Проф. Валери Стефанов: Мисля си, че това е апокалиптичен светоглед. Ние сме в ситуацията на една апокалиптична светогледност – т. е. очакваме някаква небесна сила или някакъв пръст на съдбата да  разпише нашето бъдеще, но всъщност ако осъзнаем, че това е положено в собствения ни ресурс като общност, като интелекта, който наистина да задвижим и да направим нещо за себе си, ако все още искаме да се наричаме български народ, а не нещо друго.

Радио Пловдив: И за да завършим този разговор, ще ви попитам как възприемате една примерна конфигурация от думи, например „пробуда във властта”?

Проф. Валери Стефанов: Прекрасен образ, който всъщност призовава властта да прогледне, но ние знаем, че властта най-често е сляпа.

Радио Пловдив: Достоен финал за този разговор, иска ми се да попитам и още нещо след това, което  казахте, от какви хора се нуждае днес не политиката, България, страната ни?.

Проф. Валери Стефанов: Ние се нуждаем от храброст. Ние имаме много умни хора, но се нуждаем от храбри хора. България има потенциал, има интелектуален потенциал като общност, като човешки масив, но тя наистина се нуждае от храбри хора, които да кажат така, като през Възраждането се е случило онова, което е тяхно притежание, не е толкова ценно, ценно е състоянието на общността.

Радио Пловдив: И все пак тези хора ги има, нали?

Проф. Валери Стефанов: Надявам се, надявам се да има храбри хора в България, за умни знам, че има.