Великите европейци - Гьоте, втора част

Докато 19-годишният Гьоте се лекува във Франкфурт, Зузане фон Клатенберг, 45-годишна приятелка на майка му, го запознава с разни мистични философии и практики, към които той остава привързан цял живот. 

Така или иначе, Гьоте нямаше да е Гьоте, ако и тук пропусне да се влюби. Един пролетен ден той минава през селцето Зезенхайм, където зърва синеоката щерка на местния пастор – Фредерике Брион. Тя също пламва по младия студент и любовта продължава десет месеца, Гьоте пише за нея стихове, които се смятат за нов етап в немската лирическа поезия изобщо. Тази любов и до днес води поклонници в малкото селце с пасторални пейзажи, но тя свършва с дипломирането на Гьоте.  

Музика

Дипломирането на Гьоте също не минава без проблеми. Дисертацията му не е приета, защото съдържа нападки срещу църквата, така че, вместо доктор, той става лиценциат по право и отваря собствена практика в родния Франкфурт. Тя оцелява едва няколко месеца, защото младият адвокат се хвърля в битка да постигне непостижимото – да очовечи немската система на юриспруденция. 

Естествено, Гьоте среща нещо повече от препятствия и скоро е принуден да затвори кантората. Междувременно обаче изкарва известно време като практикант в град Вецлар, седалището на имперския съд и там преживява още една от фаталните си любовни истории. Влюбва се в Шарлоте Буф, дъщеря на съдия-изпълнител, годеница на приятеля и колегата му Йохан Кестнер. Тази история наистина го разбива, Гьоте се връща във Франкфурт, зарязва правото и се отдава все повече на литературни занимания. Той е в силна депресия и отново е на прага на самоубийството, но успява да напише „Страданията на Младия Вертер”. Този епистоларен роман, в който измисленият герой описва всяка стъпка и всяка тръпка от любовната история на автора с Шарлоте Буф, завършва не по холивудски - със самоубийство. 

„Вертер се самоуби, затова аз оцелях” – казва Гьоте, без да се шегува. „Страданията на младия Вертер” бързо е преведена на много езици и става истински европейски литературен хит. Стига се дотам, че след издаването ѝ се наблюдава нещо като масова болест - вълна от самоубийства на романтично настроени младежи. Заради неясните закони за авторското право, книгата не носи на Гьоте много пари. За сметка на това обаче му носи слава, която в огромна степен определя живота му занапред, защото го отвежда право в столицата на живота му – Ваймар.

Музика

След като оцелява чрез смъртта на Вертер, Гьоте се съвзема все повече чрез писане на текстове, в които главен герой е силната личност, геният, висшият човек. От този период датират одата „Прометей” и най-първоначалният вариант на „Фауст”, тъй нареченият „Пра Фауст”. Другият начин на спасение е чрез поредица любовни истории. Първата е с Максимилиан фон Ларош, дъщеря на писателката и негова приятелка Софи фон Ларош. През 1775 идва и аферата на Гьоте с Ана Елизабет Шьонеман, наричана още Лили, прекрасната щерка на починал франкфуртски банкер, за която той, въпреки страха си от обвързване, дори се сгодява. 

В един момент обаче Гьоте заминава с приятели на обиколка из Швейцария, а когато се връща, годежът се разваля. Някои изследователи твърдят, че това става, защото Гьоте си дава сметка към колко различни обществени среди принадлежат двамата с Лили и колко нейния кръг изобщо не му допада. Има и биографи обаче, които дебело намекват за интензивно хомосексуално преживяване на самия Гьоте по време на швейцарското пътуване. Истината отново не е ясна, но със сигурност се знае, че Гьоте пак страда. Независимо от всичко, това е време на интензивни контакти в живота на писателя. Той вече е звезда на прохождащия немски и европейски романтизъм, кореспондира си с много хора, част от които дори идват във Франкфурт, за да се видят лично с него. 

Така прави и 18-годишният Карл Август, престолонаследник на херцогство Саксония-Ваймар-Айзенах. който е луд по „Страданията на младия Вертер” и при едно пътуване до Париж идва специално да се срещне с Гьоте. Двамата говорят дълго и стават приятели, а скоро Карл Август поема управлението на херцогството и кани прочутия си приятел в двора – първо на гости, а после го издига на различни постове. Херцогът му възлага множество функции и до такава степен разчита на него, че в един момент Гьоте не може да се занимава с литературните си дела, затрупан е с политика много повече, отколкото му се иска.

Музика

Гьоте пристига във Ваймар през ноември 1775 и следват месеци, в които двамата с херцога се отдават на наистина щури забавления. Всичко най-добро е на разположение на скъпия гост, в негова чест се организират балове и всякакви други пищни забави, играят се театрални представления, ходи се на лов, носят се слухове за повече или по-малко тъмни сексуални афери с жени, а дори и за такива между двамата приятели, като се твърди включително, че те често се къпят заедно в една и съща вана. Обаче времето минава и Карл Август, макар съвсем млад, все пак трябва да управлява. 

Той има нужда от наистина близък и достатъчно умен човек, така че предлага на Гьоте поста Таен съветник, плюс място в Държавния съвет. С това безгрижният живот във Ваймар свършва. Това не значи, че свършват и забавленията, напротив, за Гьоте те винаги са на дневен ред, но просто между тях той върши и наистина сериозна работа. Постепенно функциите му се разширяват твърде много. Отначало той се занимава най-вече с духовния живот и превръщането на Ваймар в нещо като културна столица на Германия. Това става, като в различни периоди кани да живеят и работят там най-известните интелектуалци на епохата – Хердер, Шилер, назначава в университета в Йена Шелинг и Хегел, събира актьори и театрални дейци. Освен всичко, широките интереси и знания на Гьоте в естествените науки му дават възможност в този период да отговаря за земеделието и пътищата в херцогството, за минното дело – когато херцогът решава да възроди старите сребърни мини, застава начело дори на военната комисия и прави някои важни реформи в малката, но спретната армия, която вдъхва самочувствие у двадесетината хиляди жители на малкото херцогство. Връх в политическата кариера на Гьоте, е постът първи министър, нещо като премиер, в съчетание с външен министър. А през 1782 година той получава благородническа титла и от обикновен Гьоте, става вече фон Гьоте. 

Неизбежно има и любов във Ваймар. На 27 години Гьоте започва връзка, нещо повече от връзка - дълбоко приятелство и близко общуване - с 33-годишната придворна дама Шарлоте фон Щейн, съпруга на главния коняр на двора и майка на седем деца. Тази връзка продължава десет години лично, а след скъсването през 1786 – още 40 години чрез писма. Някои и за любовта с Шарлоте фон Щейн казват, че е чисто платонична, но май никой не вярва в това. Така или иначе, всички тези ангажименти не позволяват на Гьоте, човек много съвестен в изпълнение на задълженията си, да върви напред с литературните занимания. Да, през това време той пише някои от най-добрите си балади – „Рибарят”, „Певецът”, „Горски цар”, но те не стигат. И въпреки, че отначало е ентусиазиран от политиката и управлението – до голяма степен защото постоянно попада в нови, непознати ситуации и научава много нови неща - липсата на време за литература постепенно започва да му дотяга и той замисля план. Планът е да замине на дълго пътуване в Италия – но не само за да продължи по стъпките на баща си, а и защото любопитството му е наистина запалено от една книга на Винкелман за античното гръцко и римско наследство.

 И Гьоте наистина тръгва към Италия през есента на 1786. През септември той е на почивка в Карлсбад, но после вместо към Ваймар, се отправя на юг. Пътува инкогнито и за изчезването му не знае дори Шарлоте фон Штейн. Всъщност, предварително са предупредени само двама души – херцог Карл Август, който трябва да му плаща заплатата, въпреки отсъствието, както и довереният му слуга. За две години поетът обикаля цяла Италия, стига на юг до Сицилия и това пътешествие оказва наистина силно влияние върху неговите философски и естетически възгледи.