Парламентарното реалити поднесе екстремен сюжет за държавността. Гледахме го през седмицата, гравитираща около темите за вота на недоверие, за корупцията, приватизацията, рестарта на енергийните проекти, парламентарното „сритване“ на Нинова и Кутев, бойкота на червените, оставката на най-първия в държавата. И веднага на следващия ден - смяната му с дама. Равносметката за политическите грешки, изпуснатите нерви и стандартите на опозиция и власт ще коментираме с политолога Първан Симеонов.
Първан Симеонов: Най-важният въпрос е дали са се разбрали нещо. Имало ли е договорка от типа „Ние махаме Главчев, но поне за 6 месеца намалете децибелите, да има някакво затишие. Да мине председателството“ или не са се разбрали. Ако не са се разбрали нищо и БСП продължава по план, по всичко личи, че планът на БСП е да ексалира напрежението, включително и в навечерието на председателството и около самото председателство. Тогава, когато България ще бъде във фокуса на европейското внимание и всеки проблем поставен от БСП, ще се чува съвсем ясно. На този въпрос нямаме отговор и той ще проличи от действията на партията през следващите дни.
С тази стъпка – хитър ход на БСП, бе възстановен контролът в залата на Парламента. Те явно са го мислели и са търсели повод за сигуацията. Дори бяха малко изненадани, когато Борисов обезсили БСП с махането на Главчев. Равносметката трябва да бъде търсена в партиен план най-вече като успех за БСП, независимо, че ГЕРБ също отбелязаха патентован от тях дежурен успех – бързо подаване на оставки, което се приема от хората принципно. Но всичко това обаче е в партиен план.
В държавнически план ставащото не е добро за политическото здраве на страната. Ние вече свикнахме, че изпълнителната власт се меси в работата на законодателя. В България има изместване на фокуса от Парламента – към Правителството. Смущаващо е, защото България е парламентарна република и от гледна точка на демокрацията и нейните достижения у нас, това не е най-красивото. Такъв е вкусът на времето обаче и затова се търси личната отговорност. В България Борисов отговаря на това изискване.
По-любопитното, ако наблюдаваме партийните игри, е, че Борисов излезе на ринга. Той вече 6 месеца избягваше това излизане на ринга срещу Нинова и оставяше БСП и Нинова да се сражават с ГЕРБ и с Цветанов. Борисов някакси изразява надпартиен, помирителен, международен образ. Или пък да се сражават ГЕРБ и Радев. Радев обаче, спомняте си, извади именно Борисов на ринга и каза „Не искам да се сражавам с твоите бек вокали, а директно с тебе“. Нинова също търсеше директен сблъсък и го получи. Самият факт, че Борисов взе това присърце, показа, че тук Нинова успя. Заглавия от близки до ГЕРБ медии показваха, че те наистина се бяха поуплашили. Вечерта преди оставката на Главчев имаше някакви апели – Нинова, хайде да се разберем... Нинова обаче взе своето в тази ситуация и най-важното е, че се случи това, че БСП играеше на нервите на ГЕРБ. Те си изпуснаха нервите. Голямото питане е колко ще издържат още да ги сдържат тези нерви и какво ще последва оттук нататък.
Има и допълнителен фактор освен техните нерви – новото звучене на ДПС. ДПС не на шега искат преформатиране на това управление. Искат повече власт. Не бях виждал отдавна Доган лично да се намесва. Така че въпросителните към това Правителство станаха вече много. Въпросът какво ще стане след председателството е наистина уместен. Преформатиране? Избори?
Що се отнася до държавническия разговор, няма предпоставки това Правителство да се променя, клати и да си ходи. Икономиката се развива добре горе-долу, няма обществена поръчка, мнение за промяна. Извънредна ситуация не се диагностицира в държавата. Затова най-важното ще бъде не какви са обективно предпоставките, а субективно – какво ще реши Борисов под напора, какво ще реши Доган, какво ще решат патриотите или пък Марешки, който си вдигна цената.
Реформаторски сили в този Парламент няма. Не се говори за парите и правилата, за съдебната реформа, които са същностните теми в обществото и докато парите не се карат за това, всички скандали изглеждат повърхностни – от чинията на Бузлуджа, до г-н Главчев. БСП ходят по ръба, изпълняват ролята си напартия, но хората трябва да решат какво искат- повече партийно или повече държавническо мислене.
Повече чуйте от звуковия файл:
След серията тежки катастрофи в Пловдив през последните дни – сред които и трагичният инцидент на Околовръстното шосе, отнел живота на майка, баща и едното им дете – темата за пътната безопасност отново излезе на преден план. За причините и решенията e разговарът с осемкратния рали шампион на България и основател на Академията за безопасно шофиране..
Могат ли протестите да променят ситуацията в държавата? Въпросът идва след снощното бурното недоволство в София и днешния отзвук за преработка на проектобюдежета. А отговорите са някъде между силата на обществото и слабостите на политиците. Според психолога Пламен Димитров, когато говорим за сила и слабост, неизбежно се поражда конфликт. А..
На ресторант ще ни е по-скъпо през следващата година , прогнозира регионалният представител на Българската хотелиерска и ресторантьорска асоциация (БХРА) за Пловдив Еньо Енев. По думите му секторът се присъединява към общото недоволство срещу проектобюджета за 2026 г., който според бранша не е приемлив. Енев подчерта, че за разлика от..
Професор Митко Димитров от Института за икономически изследвания на БАН анализира рисковете, свързани с новия държавен бюджет. Според него, ако бъде приет, България ще навлезе навлиза в опасна дългова спирала с очаквано увеличение на съотношението на дълга към БВП над 36%. Той критикува факта, че увеличението на разходите се финансира чрез нови заеми..
В отворено писмо Българската болнична асоциация (ББА) и Националното сдружение на частните болници заявиха, че категорично не са съгласни с предложените в проекта за бюджет на НЗОК за 2026 г. промени. Според тях механизмът за финансиране на заплатите на лекари и специалисти по здравни грижи чрез държавни трансфери през Касата е неправилен...
Разкъсана облачност
Облачно
Предимно облачно