Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Евхаристийно служение - веднага, за статута - след консултации

Възможно ли е въпросът за Македонската църква да бъде решен без политически натиск и светски емоции? За потенциала на Светия Синод да остане  на нивото  на обществените очаквания без  противоречия с православния канон  и българските национални интереси – проф. Калин Янакиев

Проф. Янакиев: Това, което Българската църква трябва да направи, е да извърши едно православно, християнско, братско дело. Да поеме протегнатата ръка към нас за помощ за  излизане на Македонската църква от изолацията й от православния свят. За да обоснова това свое мнение, ще отговоря на няколко въпроса: какво е сегашното каноническо положение на Македонската църква - Охридска архиепископия? Има ли основание Македонската църква да се обръща към нас със зов за помощ? И накрая,  какво трябва да е обоснованото църковно решение на нашата църква по този въпрос?

Всички забелязваме, че национализмите и от двете страни в момента са утихнали, ровенето в миналото, травматичните разменяния на обвинения между двете страни за минали събития сякаш са останали настрана, междудържавните отношения се развиват по възходяща линия, но всичко това е в сферата на политиката. В църковната сфера нещата стоят по-различно и те не бива непременно да бъдат обвързвани с политика.

Исторически основания Македонската църква да се обърне към нас безспорно има. През 1967 г. Македонската църква, понастоящем Охридска архиепископия, едностранно се отделя от Гръцката патриаршия, под чиято юристдикция е от 1920 г.  Както и да го погледнем, това не е църковно безупречен акт – едностранното отделяне. Но там е работата, че и присъединяването на Македония към Сръбската патриаршия през 1920 г. също не е църковно безупречно. То е извършено по чисто политически причини. Тъй като след края на Втората световна война територията на Македония попада в кралството на Сърбия и Хърватия, а след това – в Кралство Югославия, създадена след края на Втората световна война, те отиват към Сръбската държава. Това става обаче по чисто държавни политически причини, като при това на Македонските земи е отнета църквата, която ги е обгрижвала до момента, и която е била самостоятелна църква – Охридска архиепископия.  

Но аз бих попитал има ли основания Македонската църква да иска да излезе от положението на схизматична, изолирана от останалия православен свят църква и да се обърне за помощ в тази връзка към Българската църква.  Да, има, абсолютно неотрицаемо, тъй като в чл. 3 на настоящия устав на БПЦ ясно и отчетливо е казано, че днешната Българската православна църква  - Българска патриаршия е правоприемница на Доростол, Търново и Охридската архиепископия. Т.е. в самия устав на нашата църква е записано, че е правоприемница на Охридската архиепископия и това е исторически точно така. Охридската архиепископия се явява последната спирка от преместването на архиепископията още на Първото среновековно българско царство, което се мести в порядъка на завоеванията на византийците от Доростол през Сердика и спира в Охрид. Накрая, Василий Втори българоубиец  окончателно завоюва България, но оставя Охридската архиепископия  като автономна и я титулува „Охридска на Юстиниана и на цяла България“. Тя остава такава до самия край на 18 в – 1767 г.

  След това по различни причини с турски османски държавен документ нейната автономия е прекратена и тя е присъединена към Константинопол. Така или иначе обаче  има основания Македонската църква, която днес е центрирана в Охрид на територията на Република Македония и извън каноничната територия  на БПЦ, да припознае нашата църква като църква – майка. Тя е записала нашата църква в устава си, че е правоприемница на Охридската архиепископия и действително Охридската архиепископия 7 века е носела наименованието   “...и на цяла България“. Така че те имат основания да се обърнат към нас.

Имат и основание да искат независимост, защото имат всички критерии на жива църковна общност. Македонската църква има доста по-многобройно монашество, отколкото у нас. Тя е образована църква. Лично аз познавам поне 3-4 богословски списания, които издава не някакво светско издателство, а църквата им. Светоотечески произведения се превеждат от езика на оригинала – от старогръцки – на македонски език.  Гостувал съм в Македония и зная, че църквите им са пълни с образовани мирянски общности.

Чух и опасението, че, ако ние предприемем  определени позитивни действия на македонските предложения, едва ли не Сръбската православна църква и други православни църкви, които до този момент също не признават Македонската, ще ни поставят под схизма, заради едностранните ни действия. Тези опасения са преувеличени и дори бих казал, че някой ги тиражира умишлено. Ако БПЦ направи позитивна стъпка към македонските предложения, тя няма да направи нищо безпрецедентно. Аргументи: Руската православна църква и нашата, впрочем, признават  т.н. Православна църква на Америка. Константинопол обаче не я признава. Да сте чули Константинопол да ни е заплашил с това, че ще постави под схизма руската или нашата църква за тези действия? Не! И обратно – Константинопол признава автономията на Естонската  православна църква. Руската – решително не признава тази автономия и на ум не и минава да поставя под схизма Константинопол, заради едностранни действия. Никой яма да ни постави под схизма!

Другото, което чух - ако ние предприемем позитивни действия към исканията на Македонската църква, ние ще  задълбочим разкола, който съществува в църковните среди на самата Македония, защото там съществува  и една група, която продължава да признава сръбската юрисдикция. Работата е там обаче, че разкол в Македонската църква няма. Притесненията специално се тиражират от определени среди, за да не се вземе подходящо решение. То действително не е леко.

Това, което трябва да направим, е да установим евхаристийно общение, да бъдем заедно на едната Христова трапеза. Никакъв канон не ни забранява, да декларираме, че възстановяваме евхаристийното си общение с МПЦ - Охридска архиепископия, т.е. съслужим с тях заедно.

 Второто е за автокефалния статут на тази църква. Отговаряме така: веднага започваме консултации с останалите сестри поместни църкви, за да получим консенсус между тях, за да се признае  такъв автокефален статут на Македонската църква. Така ние  изпълняваме два дълга – първият е братският ни дълг да помогнем на Македонската църква да излезе от изолация. Вторият дълг е – не рушим единството на Вселенската православна църква,  затова по статута на тази църква – автономна, автокефална или друга, ще се произнесем, след като проведем консултации с другите сестри православни църкви. Това е соломоновско решение.

Повече чуйте от звуковия файл: 




Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Още от категорията

Човешкият фактор убива на пътя

След серията тежки катастрофи в Пловдив през последните дни – сред които и трагичният инцидент на Околовръстното шосе, отнел живота на майка, баща и едното им дете – темата за пътната безопасност отново излезе на преден план. За причините и решенията e разговарът с осемкратния рали шампион на България и основател на Академията за безопасно шофиране..

публикувано на 27.11.25 в 16:20
Пламен Димитров, председател на Дружеството на психолозите в България.

Вербалната агресия в парламента взриви улицата

Могат ли протестите да променят ситуацията в държавата? Въпросът идва след снощното бурното недоволство в София и днешния отзвук за преработка на проектобюдежета. А отговорите са някъде между силата на обществото и слабостите на политиците.  Според психолога Пламен Димитров, когато говорим за сила и слабост, неизбежно се поражда конфликт. А..

публикувано на 27.11.25 в 16:05
Еньо Енев

Ресторантьори предупреждават за фалити догодина

На ресторант ще ни е по-скъпо през следващата година , прогнозира регионалният представител на Българската хотелиерска и ресторантьорска асоциация (БХРА) за Пловдив Еньо Енев. По думите му секторът се присъединява към общото недоволство срещу проектобюджета за 2026 г., който според бранша не е приемлив.  Енев подчерта, че за разлика от..

публикувано на 27.11.25 в 11:18

Няма икономически разум в предложението за бюджета

Професор Митко Димитров от Института за икономически изследвания на БАН анализира рисковете, свързани с новия държавен бюджет.  Според него, ако бъде приет, България ще навлезе навлиза в опасна дългова спирала с очаквано увеличение на съотношението на дълга към БВП над 36%.  Той критикува факта, че увеличението на разходите се финансира чрез нови заеми..

публикувано на 27.11.25 в 11:11

НЗОК трябва да плаща медицинска дейност, а не заплати

В отворено писмо Българската болнична асоциация (ББА) и Националното сдружение на частните болници заявиха, че категорично не са съгласни с предложените в проекта за бюджет на НЗОК за 2026 г. промени. Според тях механизмът за финансиране на заплатите на лекари и специалисти по здравни грижи чрез държавни трансфери през Касата е неправилен...

публикувано на 27.11.25 в 11:03