Тютюневият град ще се превърне в първата в България съхранена зона на паметници на културата от първата половина на 20 век.
През последните четири месеца и половина е направено подробно проучване на Тютюневия град. Описана е цялата зона – кой имот с какъв статут е и какво е възможно да се направи на тези места. За обследването е ангажирано най-голямото архитектурно студио в страната, което е работило заедно с Община Пловдив.
Тотев подчерта, че в Тютюневия град са установени големи неразбории от 70-те години. Например - паметник на културата, чийто административен адрес е през две улици. Това създава огромен хаос и възможности за изключително много манипулации в зоната, които се случваха през последните години.
Затова Министерството на културата спря всичко в началото на годината и на нито един инвеститор не беше дадено разрешение да се реализира какъвто и да е проект. И това, което пловдивчани виждат е, че в Тютюневия град не се случва нищо.
Но то е абсолютно умишлено от страна на Министерството на културата и от страна на Община Пловдив – докато не си изчистим зоната и да знаем какво има там, да не предприемаме никакви действия, тъй като можем да направим грешки. Защото виждаме, че ако един документ показва нещо, то не означава, че на терен е така, обясни Иван Тотев.
С проучването са запознати собствениците на имоти в Тютюневия град. Предстои среща на експерти от Националния институт по паметниците на културата, а също и с министър Боил Банов.
Ако имаме консенсус около разработката, тя ще бъде включена в подробния устройствен план на район „Централен“, който се изготвя в момента, обясни Иван Тотев.
За четири нови сгради в Тютюневия град в момента тече процедура за обявяването им като паметници на културата, но най-вероятно такъв статут ще бъде даден само на три от тях.
Неразбориите са факт. Те са доста сериозни. Но те ще бъдат изчистени. Няма да стане с магическа пръчка, но за първи път е поставено здраво начало, заяви Валентин Драгнев, собственик на голям спортен център в Тютюневия град. Той е категоричен, че до 2019 година, когато Пловдив ще е Европейска столица на културата, няма да могат да се развият големи проекти, тъй като самото проектиране отнема поне 2 години.
Ще има обаче обща концепция и ще се оправят поне фасадите на сградите в правилния вид, които са паметници на културата, коментира Драгнев.
Голяма част от собствениците и инвеститорите в Тютюневия град са удовлетворени от съвместните усилия с Община Пловдив, тъй като ще има ред и правила.Музейна галерия „Димитър Георгиев“ става на 4 години на 3 март 2025 година – за празника и за концерта на студенти от АМТИИ говорим с проф. Емилия Константинова. Тя припомни, че в галерията се съхранява богата колекция от творби на най-значимите наши художници след Освобождението. Колекцията е обгрижвана и събирана над 35 години от инж. Георгиев и..
В програма "Точно днес" на Радио Пловдив разговаряме с директора на Народна библиотека "Иван Вазов" в Пловдив Димитър Минев. От него научаваме за дигиталния архив и съхранената памет за Трети март и Руско-турската война, за безценните листове история, които могат да се видят онлайн днес от сайта на институцията. Димитър Минев каза: В онзи..
На 22-ри февруари големият български писател Христо Карастоянов щеше да навърши 75 години. В „Алтер его“ не успяхме да отбележим конкретната дата по обективни причини, но затова пък ще направим това тази събота и то по малко по-нетрадиционен начин. Ще разговаряме за Дядото с известния поет, журналист, фотограф и сатирик Владислав..
Десетки пловдивчани присъстваха на традиционното посрещане на Баба Марта. На пл. „Стефан Стамболов“ деца към народно читалище „Кирил Дженев“ представиха пъстра фолклорна програма, а Баба Марта закичи с мартеници деца и възрастни. В ролята на Баба Марта се превъплъти Лена Райкова, която подчерта, че този празник е много древен и ние трябва да..
Никого няма да изненадам с наблюдението, че България е една от страните със съжителство и до днес на предхристиянските митологични вярвания и християнската вяра. Но как ни легитимира това? С проф. Мария Шнитер в дена на Баба Марта питаме: "Езичници ли сме?" И какво значи това?