Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Великите европейци - кралица Елизабет I, втора част

През 1553 година католичката Мери I Тюдор става кралица на Англия и така нейната полусестра, протестантката Елизабет, се приближава с една стъпка до престола и с много крачки до смъртта. 

Независимо, че отначало двете заедно влизат триумфално в Лондон, скоро близостта им се изпарява. Мери се захваща веднага с мечтата на живота си - да възстанови католицизма в Англия. Тя налага ред забрани за протестантите, включително провеждането на служби, а, тъй като те са непокорни, избива поне 300 пастори и други влиятелни фигури. Така получава прозвището „Bloody Mary”, „Кървавата Мери”, но за онези, които слушат „Великите европейци” рано сутринта в някой пиано-бар, ще уточня - не тя е кръстена на прочутия коктейл от водка с доматен сок, а той на нея. 

И, да, на Елизабет не ѝ е до шеги, защото сестра ѝ вижда в нея съперник за престола, чието съществуване вдъхновява протестантската съпротива. Въпреки че се оттегля настрани, кротува много и послушно ходи на католически служби, Елизабет все пак изкарва няколко месеца в Тауър по обвинение в заговор и съучастие в бунт. Дори силно предубедените кралски съветници обаче не намират доказателства за нейната вина и тя е поставена само под домашен арест за повече от година. Прекарва го в имението Бедингфийлд в Оксфордшър, но се радва да види как по пътя до там тълпите я приветстват. Хората са все по-недоволни от управлението на Мери, но тя особено бързо губи популярност заради брака си с принц Филип Испански, син на императора Карл V. Чрез този брак кралицата получава подкрепа за връщането на католицизма в Англия, а Испания - желаното силно политическо влияние в страната. 

На англичаните обаче испанското влияние им идва в повече, отколкото са готови да преглътнат. Освен това Филип не е много редовен съпруг и Мери има проблем със зачеването. В един момент тя обявява, че е бременна и ще ражда, дори вика сестра си в двореца, за да присъства на великото събитие, тоест, да види с очите си как губи трона. Бременността обаче се оказва всъщност болест и няколко месеца по-късно Кървавата Мери се превръща в мъртвата Мери. Но Елизабет е жива, млада, с много привърженици и най-после идва нейният ред да управлява. 

Джон Бенет 

На 17 ноември 1558 година тълпите в Лондон празнуват възкачването на престола на кралица Елизабет I, а по този повод тя цитира библейски псалм: „Това е Божие дело и то е чудно в очите ни”. Новата кралица е само на 25, но хората я обичат заради нейното сърдечно отношение и благосклонно поведение. Освен това тя, без да е зашеметяваща, е красива жена и изглежда твърде млада в сравнение с околните - не само заради своя умерен начин на живот, но и защото не е съсипана с раждания от 15-годишна, както става тогава. 

На всичкото отгоре, Елизабет е готова да управлява – образована е, познава системата на властта отвътре и дори е помъдряла покрай сложните събития, белязали живота ѝ. Първото ѝ слово пред кралския съвет се базира на средновековната политическа идея, че владетелят всъщност има две тела – човешко и политическо, техните желание и възможности не винаги съвпадат, а понякога са и противоречиви. Кралицата веднага назначава най-близки хора на високите постове. Държавен секретар е Уйлям Сесил, истински бисер в политическата корона на епохата, който остава до нея през следващите 40 години. Робърт Дъдли, приятелят от детинство и вероятен любовник, е шеф на кралските конюшни и – не, това не значи, че е пратен да рине тор, а че получава висок политически пост с огромно предимство – постоянен достъп до кралицата. Начело на хазната застава Томас Пери, а съвсем близо до себе си, но в сянка, като съветник и шеф на огромната шпионска мрежа, която Елизабет поддържа в Европа, е назначен Джон Дий, философ, математик, астроном и навигатор, но също – майстор на окултните науки, астролог, гадател и алхимик. Точно той измисля термина „Британска империя”, и то във времето, когато малката Англия е само далечен зародиш на своето велико бъдеще. 

Изобщо, ако се съди по резултатите, оказва се, че не само Джон Дий, а като цяло съветническият екип на Елизабет е много добре подбран. Да, и пред тази отбрана компания на първия кралски съвет, кралицата декларира, че ще се съобразява с техните мнения. И наистина го прави – особено когато те съвпадат с нейното. А когато не съвпадат, тя намира начин да отклонява или протака въпроса, без да влиза в излишни конфликти.  

Хенри Тюдор

Елизабет I е последният английски владетел, помазан от католически епископ и коронован по католически ритуал. Англия е малка страна, слаба икономически, политически и военно, с много врагове наоколо и, както цяла Европа тогава - с народ, разделен на религиозна основа. Две теми не търпят отлагане и новата кралица се хваща веднага с тях. 

Първо е религията. Елизабет е протестант и, въпреки опасенията от католическа инвазия, премахва пораженията от опита на Мери да върне Англия в лоното на папата. Англиканската църква пак е обявена за независима от Рим, неин глава по принцип е монархът, но Елизабет е жена и не може да бъде точно „глава”. Тя е благоразумна и, вместо това, приема титлата „върховен наместник”. Католическите епископи обаче са силни в Камарата на лордовете и опитват да бламират тъй наречения Акт на върховенството, кралският закон по църковния въпрос. Според Акта всички държавни служители се кълнат във вярност на краля, а, който не е съгласен – да си ходи.. Капанът тук е, че духовниците са част от държавния апарат на абсолютната монархия и така са отстранени много католически епископи. Актът отменя също законите за ересите, с което дава широка религиозна свобода, но в него се забранява специално католическата литургия; богослужението вече се извършва само на английски; ходенето на църква става задължително. За разлика от времената на Мери, наказанията за нарушение на този закон обаче са твърде либерални - най-вече парични глоби. Като цяло Елизабет не се вторачва в религията и опитва да води политика на помирение, защото иска да постигне национално единство. По нейно време се появяват и тъй наречените „39 тезиса”, окончателна редакция на англиканските символи на вярата. 

Всъщност, макар официално да се води протестантска, англиканската църква запазва и много елементи от католическата традиция. Тя отрича например почитането на икони и мощи, също индулгенциите, намалени са и църковните празници. Но се признават тайнствата на кръщенето и причастието, запазва се църковната йерархия, както и пищността на литургиите. Като цяло, опитът за постигане на религиозен мир има успех, макар че политикана на Елизабет намира нови врагове. Освен крайните католици, срещу нея са и пуританите – протестанти, които бягат от гоненията на Кървавата Мери в калвинистка Швейцария или лутеранска Германия, но се връщат в Англия като истински фундаменталисти. А при Елизабет те не намират точно онова, което очакват – крайни мерки срещу католиците.

Джон Доуланд 

При царуването на Елизабет I уж вътрешната религиозна тема е пряко свързана с много аспекти и на външната политика. Ако човек отвори тогавашна карта на Англия, веднага ще разбере за какви заплахи и за какви сложни политически игри говоря. На самите Британски острови, Англия граничи с католическа Ирландия, нейното трудно владение, плюс независимата католическа Шотландия, начело на която е 16-годишната Мария Стюарт, братовчедка на Елизабет, но католичка и смятана официално от католическите европейски държави за единствен законен наследник на английския престол. Отсреща през Ламанша е Франция, с която Англия винаги има сметки за уреждане. 

Там има и много протестанти, но в прочутата Вартоломеева нощ много от тях са изклани и надделяват католиците. Пак на хвърлей през морето са нидерландските провинции, в които протестантите са силни, но все още са под властта на Хабсбургите в Мадрид, а борбата на Седемте провинции за независимост, е дълга и с променлив успех. Разбира се, най-големият проблем за Англия е Испания, силното католическо кралство, което след като се оказва острие на Великите географски открития в края на XV, началото на XVI век, набира страхотна икономическа и военна мощ покрай експлоатацията на новите си американски колонии. Там някъде отзад пък, в Рим, стои папата, който е най-недоволен от ситуацията и подтиква различни сили да се намесят в Англия в полза на католицизма. Изглежда обаче в цялата работа има и малко късмет, защото в първите години от царуването на Елизабет европейските католически владетели имат други проблеми и нямат възможност да се хванат пряко с Англия. С това забавяне от гледна точка на Рим положението започва да става нетърпимо и през 1570 папа Пий V издава була, с която отлъчва Елизабет. 

В текста той я нарича „фалшивата кралица на Англия” и „слуга на престъплението”. „С цялата сила на нашата апостолическа власт, обявяваме гореказаната Елизабет за еретик и помагач на еретици - и нека, заедно със своите последователи, тя да бъде откъсната от тялото Христово”. На всичкото отгоре, папата забранява хората да се подчиняват на нейната власт, което поставя английските католици в доста сложно положение и цялата работа не минава съвсем без насилие. Така или иначе обаче, за самата Елизабет истински сериозни последствия от отлъчването не настъпват. И дори въпреки него, католическите владетели от околните държави не се отказват от идеята да получат ръката ѝ, а по този начин – и цяла Англия, без да им се налага да харчат пари и да проливат кръв, като воюват за нея.

Грийнслийвс 




Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Още от категорията

Мария Астаджова с първа изложба в Пловдив

Мария Астаджова е българска художничка, родена в Стара Загора, която живее в Канада повече от трийсет години. Завършила е НУПИД "Акад. Дечко Узунов" в Казанлък и НХА в София. Имала е самостоятелни изложби в Монреал, Отава, България и е участвала в множество групови изложби в Канада и Америка. С изложбата „Деконструкция на чувствата“, тя..

обновено на 27.11.24 в 13:51

Красимир Димовски представя "Тезеят в своя лабиринт"

Писателят Красимир Димовски представя новата си книга „Тезеят в своя лабиринт“ в Bee Bop Café.  Романът  излезе с печата на ИК „Хермес“. След три десетилетия мълчание Димовски издаде преди три години книгата с 13 невръстни разказа „Момичето, което предсказваше миналото“, а година по-късно – „Ловецът на русалки“ – три новели за..

публикувано на 27.11.24 в 06:46

Ваня Итинова с изложба в галерия "Аспект"

Галерия „Аспект“ представя четвъртата самостоятелна изложба на Ваня Итинова „Градът разказва“. След нейната първа изява преди 3 години съвместно с Натали Итинов, авторката се превърна в един от основните художници на галерията и традиционно в края на годината представя новите си картини. В експозицията са представени 21 живописни платна,..

публикувано на 27.11.24 в 06:41

Адела Пеева със специален "Златен ритон"

Известната наша режисьорка документалистка Адела Пеева ще получи специален „Златен ритон“ на тазгодишното издание на фестивала, чийто домакин е Пловдив от 13-и до 19-и декември. Тази награда се връчва за първи път на форума за документално и анимационно кино, а Адела Пеева от своя страна никога не е била отличавана с най-престижната..

публикувано на 26.11.24 в 11:04

„Послание за небесност“ на Росен Кръстев във „Възраждане“

Галерия „Възраждане“ представя изложбата „Послание за небесност“ на Росен Кръстев. Сюрреализмът и наивът някак органично се сливат и организират един идеалистично настроен фигуратив. Темата е възторгът - от живота, красотата, липсата на злото и сливането на небесното и земното , казва галеристката Красимира Алексиева. Росен Кръстев е..

публикувано на 26.11.24 в 06:22