Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Доверието в политическата класа се влошава

Осем месеца след изборите усещането на населението за политическо напрежение по върховете отново се пробужда и достига 41%. 

Катарзисът от изборите се изчерпва, а в контекста на  устойчив и стабилен икономически климат, хората продължават да обедняват.  За поредното проучване на социологическа агенция АФИС  социологът  Чавдар Найденов. 

Чавдар Найденов: Равносметката за няколко години назад и особено за тази година показва парадоксални тенденции. Само едно уточнение - като цяло нямаме общо обедняване, имаме дори изненадващо силно подобрение на трудовите доходи, на доходите на член на семейството в най-ниската категория под 200 лв на човек. Ако през март 20 % от домакинствата имаха такъв доход, то през декември този дял спада двойно – на 10 %, което е впечатляваща разлика за всеки, който наблюдава статистически данни. Намаляват и случаите на съкращаване от работа и скъсяване на работното време.

Но едновременно с това нарастват другите видове натиск, идващи от задлъжняването на хората с дългови проблеми и тези, на които са забавяни заплати. Тези показатели са по-високи дори отколкото в дъното на кризата през 2010 г., което показва, че уж временното влошаване на културата на отношенията в трудовата сфера и в защитата на потребителя всъщност трайно са се влошили и тогава, когато икономическият цикъл отново тръгна надолу, а той неизбежно тръгва, много хора ще се почувстват много зле.

За доверието към политическата класа – всъщност се влошава. Доста кратък се оказа ефектът от катарзиса от мартенските избори, тъй като по същество нямаме смяна на главните лица и главната сила и спада доверието в институциите. Отново подчертавам, че причината е в липсата на чувство, че тези институции защитават хората и в здравеопазването, и във финансовата сфера и в трудовата сфера и затова след известно освежаване на рейтинга парламентът губи 3 %, правителството 2 %, армията дори губи 7 %, дори медиите 2 %, синдикатите 4 %. Само доверието на президента е с положителен показател, т. е.  доверяващите са повече от недоверяващите, което би било опора при една политическа криза, когато е нужно посредничество.  Възходящо изключение е Европейският съюз, който бележи растеж от  48 на 52  %. Същевременно от върховете се излъчва едно заразно усещане за криза, за нестабилност и нервност, на което бяхме свидетели през лятото и есента с тези разкрития за корупционни и клиентилистки  схеми и темата за приватизацията, оставката на председателя на Народното събрание и т. н. Всичко това пробужда парадоксално, неочаквано желанието за нови избори. Това е по-скоро обща нагласа, а също така нараства и желанието за ремонт в управляващата коалиция в рамките на сегашното Народно събрание. 

Взаимните нападки между партиите – всъщност се получава консолидация на антагонистична основа.  Засилва се – и Нинова, и Борисов стоят стабилно начело на своите партии. Нинова се ползва с доверието на 85 % от избирателите на БСП. Борисов е още по-стабилен – 95 % от избирателите му вярват и нищожни проценти от тези избиратели смятат, че при избор на нова лидер партията би станала по-силна. Същевременно отношението към управляващата коалиция е доста сложно – няма големи промени, но вътре в агрегатните суми се крие комбинация между растящо недоверие сред негласувалите за тези партии и растящо доверие сред гласувалите за тях и също така едно влошаващо се доверие на електората на ГЕРБ към партньорите от Патриотичния фронт., подчерта социологът Чавдар Найденов.  


Чуйте звуковия файл: 





Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Още от категорията

Бюджетът няма да бъде препъникамъкът за коалицията

Управляващата коалиция изглежда стабилна, поне досега не е имало някакъв по-сериозен трус, каза в предаването "Точно днес" политологът доц. Иво Инджов .  "Създаде се усещането, че такъв е възможен, заради постановката в бюджета за пенсиите, че няма да растат с швейцарското правило. След силна критика от страна на БСП и на опозицията това бе..

публикувано на 20.02.25 в 10:05
Боян Дуранкев

България е в хиперкриза, дълговете ще са фантастични

„Съдейки по проекта на бюджет за 2025 година и прогнозата, която е дадена до 2028 година, очевидно е, че икономиката, демографската система, участието ни в ЕС, са с големи проблеми. Тоест – България е в хиперкриза. И проблемите не са толкова в бюджета, колкото в икономиката, в нашите връзки с други европейски страни. Тъй като..

публикувано на 20.02.25 в 09:58

От с. Ивайло започват безплатни профилактични прегледи

Съвместната кампания е между МБАЛ - Пазарджик и общината, а  инициатор е д-р Димитър Бакалов, заместник-началник на Спешното отделение. " Тази кампания се роди от идеята да успеем да предоставим медицинска помощ в малките населени места, особено за хората, които са трудно подвижни. Получих пълна подкрепа от директора на болницата д-р Красимир..

публикувано на 19.02.25 в 16:50
Илия Проданов

Искаме решения за българските производители на храни

Спешни законови реформи, по-голям контрол от страна на държавата и право на коопериране на малките производители. За това настояват членовете на Българската аграрна камара, която пое ангажимент да опише нелоялните търговски практики по цялата верига на доставки.  "Като Аграрна камара този проблем го поставяме от миналата година и тогава, по..

публикувано на 19.02.25 в 16:25

Страната бясно влиза в дългова криза, изходът е поголовно рязане

Според предложения проектобюджет за 2025 година и финансовия план за следващите три години България влиза в дългова спирала, смята преподавателят по икономика и финанси проф. Красимир Петров. Дълговете ще достигнат през тази  година 60 млрд. лева, догодина 70 млрд. лв, следват  80 млрд и след това 87 млрд. лева.  България затъва в бясна скорост в..

публикувано на 19.02.25 в 15:54