Срещата Борисов – Ердоган при откриването на обновения български храм „Свети Стефан“ в Истанбул беше позитивна, защото посланието на турския президент към Европа беше, че желае затопляне на отношенията, коментира в интервю за Радио Пловдив политическият анализатор от Центъра за либерални стратегии Даниел Смилов.
Даниел Смилов подчерта, че символът на реставрацията на Желязната църква е чудесен, но не е достатъчен. Не трябва да избързваме, защото ще е пресилено да се каже, че след тази среща нещата между Турция и ЕС са се променили драстичино. ЕС иска да види от Турция, че ситуацията след преврата се е променила, тъй като там все още се случват неща несъвместими с демокрацията.
Според Смилов и двете страни обаче демонстрират желание за промяна и опит за решаване на проблемите. България има не само желание, но и полза да води диалог с Турция, и то не само, защото сега председателстваме ЕС. Комуникацията между Борисов и Ердоган се запази и след опита за преврат в Турция и Борисов наистина е в уникална позиция да говори с Ердоган без да менторства, което се случи с някои от западните лидери.
Според политическия анализатор българският премиер трябва да използва тази позиция и засега се справя добре. Разбира се няма гаранция, че проблечите между ЕС и Турция ще бъдат решени. Тази комуникация обаче трябва да бъде използвана, беше категоричен Смилов.
Той коментира и темата за приема на Турция в ЕС, като подчерта, че по нея заблуди не трябва да има. Никой не си представя членството на Турция като скорошна перспектива. Въпросът е дали вратата на ЕС трябва да бъде затворена за Турция. Според мен е по-добре опцията за членството на Турция в ЕС да остане, преговорите да продължат и вратата да не се затваря, за да се поддържат с Турция такива отношения, от които цяла Европа има интерес.
Трябва да капитализираме отношението си с Турция, но и да не разчитаме много на посланията на добра воля, ако те не са подплатени с конкретни стъпки в последствие, каза в заключение политологът Даниел Смилов.
Цялото интервю с до. Даниел Смилов може да чуете в звуковия файл.
"Българската държавност започва да прилича на тази медицинска диагноза, в която един по един започват да отказват различни органови системи". Такова сравнение направи социологът от "Алфа Рисърч" Боряна Димитрова след поредния неуспешен опит в парламента да бъде избран председател. Тя припомни, че в предишни разговори са дискутирани..
Взетите днес проби са само и единствено от засегнатите стопанства с констатирано заболяване чума по дребните преживни животни. Колегите от областната дирекция в Пазарджик са взели 315 проби от 105 животни във Велинград , съобщи в интервю за Радио Пловдив д-р Даниел Денев от отдел "Здравеопазване на животните" към Българската агенция по безопасност..
Организации на пациенти от България, Гърция, Испания,Франция, Италия, изпратиха становище до Европейската агенция за лекарствата (EMA) относно дискриминационния подход спрямо ограничения достъп на лечение на възрастните хора с географска атрофия и отказа на Агенцията одобрената терапия за това заболяване от американския лекарствен регулатор да се..
След като вчера ветеринари бяха възпрепятствани да вземат повторни проби от ферми във Велинград, където бе открита чума по овцете и се стигна до напрежение, днес те все пак успяха да вземат още 340 проби. Симеон Караколев, председател на Асоциацията на овцевъдите и козевъдите, коментира в предаването "Ден след ден", че през годините се е наложил..
Студент по теология от Карлово е тазгодишният носител на поименната стипендия „Братя Евлогий и Христо Георгиеви“, която ежегодно се присъжда от Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Четвъртокурсникът от Богословския факултет Младен Иванов получи наградата си навръх патронния празник на университета лично от ректора проф. Георги Вълчев...