Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Европа трябва да затвори Балканската рана

Протестите – трайно на витрината на Европа. С ентусиазъм и амбиции България официално пое европейското председателство. Отражението на тържествения акт в медийното огледало го показа с двоен образ - церемониално и вербално приповдигнато, но и знаково протестно.  Ще се окаже ли България на нивото на европейските очаквания в ролята на председател на Европейския Съвет? За шансовете, рисковете и амбициите на европейското ни председателство в сложния политически момент и с трудния баланс в очакванията на политици, партньори, съседи и „приятели“ –политологът доц. Георги Киряков. 

Въпросите са много и все – сложни. Откриването на европейското българско председателство беше белязано от речна на Доналд Туск на български и историческите препратки към особено моменти българското национално самосъзнание и душевност. Останалото сякаш няма голямо значение. У бйългарското общество остана тази радост, че голяма фигура от европейския елит се е обърналакъм нас  с думи, които галят душата на българина.

Европейският политически елит днес трябва да се вслушва в това, което идва от националните държави. И ако досега беше точно обратното – всеки се оглеждаше и търсеше ориентир в Брюксел, сега вече Брюксел трябва да започне да търси ориентирите за себе си  в отделните национални държави, така че да не се окаже Европа утре да я няма, именно защото европейските лидери проявяват късогледство към държавите-членки и особено към по-бедните от Източна Европа. Българското председателство трябва да съумее да възстанови разрушения  мост през последните години между различните по своята същност култури между Изтока и Запада. Ако искаме да бъдем единни в Европа,  Брюксел трябва да започне да се вглежда повече в националните държави, в културните им и политически елити.

Залогът за България и отношенията с Турция  трябва да бъде така представен от нас като гранична зона, че да бъдем приети по-бързо в Шенген, но и да покажем предимствата си в Европа чрез отношенията между двете държави. Германия има особен проблем с Турция не само заради тесните си икономически взаимоотношения, но и заради огромната мигранска общност с двойно гражданство, създадена от 60-те години насам. Отношението на Германия към Турция е малко по-особено и тя сама трябва да реши каква да бъде политиката й спрямо нея. Тук България не трябва да се намесва. А Холандия винаги е била скептична за разширяването на ЕС отвъд "ядрото" на Самата Европа, като счита, че истинската Европа стига до Виена и оттам нататък започва една амалгама от общности, които нямат нищо общо с европейските ценности, което е грешно, разбира се. Това обаче е във вреда на България.

"Архитектурата" на Европа е изградена така, че да се помага на по-изостаналите страни в ЕС във всички вълни на присъединяването им още преди падането на Берлинската стени и след това.  Не са си представяли, че страни като България ще имат такава нужда от подкрепа. Затова вече 30 години сме зациклили в коловоз, от който нито ние можем да се измъкнем, нито Европа може да ни измъкне, защото тя също няма такъв ресурс.  Затова и скептицизмът им е такъв, че проявяват сериозна съпротива към присъединяването на България и на останалите, особено от Западните балкани. Те обаче трябва да са наясно, че тази балканска рана, трябва да се затвори и това е ключов въпрос, заяви още доц. Георги Киряков. 


Повече чуйте от звуковия фал:  


БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Още от категорията

Шуменският хищник е в стрес, може да има нетипично поведение

Сериозни притеснения предизвика голям черен хищник в Шумен, който беше изтървано от частен дом и се намира в района на Шуменското плато. От полицията в Шумен казаха днес на пресконференция, че е повикан служител от Зоологическата градина във Варна, който да приспи хищника. Има и създаден специален щаб, а от полицията допълват, че има реална..

публикувано на 20.06.25 в 17:01

Подвеждащи "примери" за ръст на цени внасят излишно напрежение

Икономистът и финансист Юлиан Войнов коментира следващите стъпки към приемането на еврото от догодина, както и страховете на хората от растящите цени, потвърдени и от директора на НАП Румен Спецов. Решението на финансовите министри от еврозоната, които насърчиха България да стане неин член, показва, че до края на процедурата на 8 юли, няма да..

публикувано на 20.06.25 в 16:42
Проф. Ивайло Старибратов

Задачите от НВО по математика за 7 клас бяха стандартни

Задачите, които днес учениците решаваха на Националното външно оценяване по математика са почти стандартни, няма нещо, което би притеснило децата. Това е мнението на проф. Ивайло Старибратов, преподавател по математика в пловдивския филиал на Техническия университет.   Според него тестът, като трудност по шестобалната система, е бил някъде около..

публикувано на 20.06.25 в 16:09
Димитър Зоров

Задържаме цените на млечните продукти, поскъпването е с до 2%

Поскъпване на сиренето, яйцата, хляба, месото и минералната вода, отчитат от НАП, КЗК и КЗП, които подеха кампания за борба със спекулата на прага на еврозоната. На фокус през следващите дни е и Законът за агрохранителната верига, чиято цел е да сложи ред в пазара и да защити труда на производителите. Той вече е качен за обществено обсъждане. Ще..

публикувано на 20.06.25 в 11:11

Месец на фармацевтичната грижа извън аптеката

В навечерието на Деня на фармацевта -24 юни, Еньовден, Семейните фармацевти обединяват пет града в национално бягане за здраве. Най-мащабни се очакват проявите в Пловдив и в Бургас на 21 юни. Споделен градско  бягане в един и същ час и ден ще има и в София Варна и Плевен. В програма "Точно днес" магистър – фармацевт Анелия Найеднова от..

публикувано на 20.06.25 в 09:00