За здравеопазването - не субсидии, а реформа

Отмяната на лимитите за болниците за 2015 г. от ВАС е очаквано решение и ние знаехме, че ще се случи, заяви председателят Българската болнична асоциация Андрей Марков. Другото, което обаче всички очакваме, е  не само общинските, а всички болници да получат целева субсидия, тъй като болничната система  по досегашния начин не може да функционира.  

 Проблемите в здравеопазването обаче не се решават само със субсидии, още повече,  когато се отнася за структури, работещи в среда основана на пазарен принцип и с реални  работни практики. Сега всичко у нас работи като търговски дружества – и банките, и търговията, и услугите и не може да се опитваме да извадим една част от тези структури от средата им и да ги правим нещо различно от нея, защото тогава ще станем свидетели на проблема, който имаме.

Според Марков, докато проблемите бъдат решавани „на парче“, здравеопазването ще остава в ситуацията, в която се намира.

 На първо място  в сферата на здравеопазването  трябва да бъде поставен пациентът, а не всички останали – болници, лекари или сестри, и ако той не бъде поставен на съответното му място, средата ще продължи да убива и здравеопазването, и нас самите, тъй като няма да можем да живеем като европейците – децата ни ще отиват  в чужбина, ние няма да можем да живеем толкова, колкото живее европеецът. И това, от което спешно се нуждаем, е промяна на системата на финансиране в държавата.

Допълването на това, което държавата осигурява с плащанията, които  ние имаме като данъци, допълването с втори, трети стълб, за което говорим вече от 15 години, това е практиката, която осигурява средствата в цивилизования свят. Това са огромни средства наистина, но те не могат да стават по-малко, защото се увеличава и цената на лекарствата, и електроенергията и ако няма приемственост в решаването на проблемите в държавата, ще бъдем доведени до гибел.

 Моят отговор е: бърза промяна!  Ясно е, че до 2018-та не можем да я направим, но поне можем да поставим  основи на една нова система за финансиране в държавата. Възможно е да бъдат заложени в нея  и двата принципа – солидарен модел, който в момента е компрометиран, но трябва и допълване на системата /парите следват пациента/, самоучастие и дофинансиране. Предполагам, че в момента има някаква необходимост да се запази някакво статукво, но трябва да има генерално решение за промяна в системата – ресурс, който да бъде официализиран, а разпределението на средствата да зависи от пациента. С административното определяне на средства засега  с т.н. лимити „парите следват пациента“ е само поза. Лимитите пречат  парите да се управляват на въпросния принцип. Дано да не се налага на хората да търсят помощ от тази система, защото едва тогава разбират какво означава тя.

Цялото интервю – в звуковия файл: