Самотата и отчуждението са съвременен феномен

Фактът, че във Великобритания  вече има нов пост „министър на самотата“ не звучи смайващо. Доста по-отдавна в една много по-малка и незабележима от наша гледна точка държава – Бутан имат министър на щастието. Там е роден и индексът за измерване на щастието, заяви социологът Мира Радева. 

 Истината е, че когато хората преодолеят войните, глада и до голяма степен и болестите, тъй като знаем, че в началото на 20 век средната продължителност на живота на хората е била 50 години. Сега ние живеем в доста по-подреден от материална гледна точка свят. И започваме да си даваме сметка, че понякога болките на душата са много по-важни, отколкото болките на тялото. На мене ми звучи изключително адекватна тази мярка, въпреки че един министър, сам по себе си,  едва ли може да направи кой знае какво, но идеята е да се зимислим как живеем. В Световен мащаб вече се движим към границата от 100 години, ето бащата на Майкъл Дъглас – Кърк, е на 101 години, но вече имаме много хора, които живеят на тази планета, доближаваме 9 млрд и неизбежно възниква най-фундаменталният и философски въпрос – защо живеем на тази земя и защо черпим ресурсите й, ако не си подаваме ръка и не се намираме един друг. Ако осъзнаем, че сме част от Земята, а не сме нейни господари, тогава ще се отнасяме и един към друг по-добре.

В съвременното общество има много съществена причина за този феномен на самотата. И трябва да подчертаем, както казва и Тереза Мей, че това не е проблем само на възрастните хора. Много млади също страдат от самота, от изключеност, защото светът стана не така директен, както беше преди. Преди време хората живееха в малки общности и на улицата се познаваха всички.

 Сега живеем в мегаполиси, в които хората не се забелязват един друг и това, което изключително ме тревожи  в  в съвременното  българското общество, е че хората много лесно се нараняват, особено – младите.  В това общуване чрез дигиталния свят много лесно е да кажеш „Абе, гледай си работата!“. Необходимо е да разберем, че когато нараняваш другия, ти нараняваш себе си, че ние всички сме част от едно цяло човечество и ако не се свързваме един с друг, всъщност губим себе си и то - в индивидуално качество.

Съвсем скоро Екатерина Бончева ми припомни, че когато аз прогнозирах, че българската икономика ще бъде стагнирана от липса на подходящо обучена работна ръка, съм прогнозирала и увеличение на агресията.  Днес всички смятат, че парите ще решат проблемите между хората – нищо подобно! Защо хората в България са най-нещастните,  защо имаме най-високия индекс на песимизъм? Онова, което тормози хората днес е отчуждението, агресията, това, че нямаме емпатия и съчувствие, за да разберем, че понякога важното е не да бързаш за поредния си успех, а да подадеш ръка.

Радева подчерта, че разбира екоорганизациите, които се страхуват да няма презастрояване в Пирин, както стана на много места в страната и затова протестират. Тя призова обаче и да си дадем сметка, че изграждането на лифтове, на ски съоръжения е част от екологичния подход към природата. Това ни дава шанс да се свързваме с нея. И в двете спорещи страни обаче има и рационален момент, но и излишен крясък, заяви Радева.

Темата за самотата ме вълнува много, пея и посвещавам на тази тема песни с мои текстове. Тази  събота  от 20 ч. ще бъда в „Петното“ заедно с маестро Александър Кипров, където ще представим  и песен на Жак Брел с мой преводен текст, с което ще поставим и началото на кампания за борба със самотата и отчуждението, за да си подаваме ръка и да се намираме един друг.

Чуйте повече от звуковия файл в интервюто с Мира Радева и  изпълнението и на песента на Жак Брел по неин текст.