Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Подписът е визитката на човека

Графологията е интересна наука, както  всичко, което се занимава с човека. Графологията е наука за определяне на характера на човека, но за съжаление, в България не се развива на необходимото ниво, както в Западна Европа, Русия, Израел, Америка. Там графология се изучава в престижни университети и отдавна е намерила място в правния мир. Тук няма специалисти, заяви графологът и криминалист Сашо Атанасов в Международния ден на почерка. 

По думите му графоролигията дава възможност по почерка да бъде направена характеристика на хора, които са живели далече преди нас или в момента  отсъстват. Всичко, което касае характера на човека, се отразява в неговия почерк, тъй като формирането на личността и формирането на характера вървят ръка за ръка от най-ранна възраст. Разбира се, за това човек трябва да умее да разчита, да прозре, да интерпретира психологическите моменти в почерка.

Колкото и да не се развива и да не е призната науката графология у нас, ние – и криминалистите, и графолозите работим по едни и същи моменти, които се отразяват в почерка, като търсим отклонения и на тяхна база изграждаме  характеристика на почерка на всеки индивид.

За всеки човек почеркът е строго индивидуален. Почеркът представлява запаметена система от движения и когато човек науми да пише нещо, самата реализация на процеса на писане с писалка на хартиен носител става на подсъзнателно ниво.  Именно затова е и интересен, че отразява подсъзнателните моменти от характера, до които се стига трудно. Не се заигравам обаче с това, да тълкувам дали почеркът е на мъж или на жена, за това не могат да се сложат строги граници, но по него съдим за самия характер.

Подписът също е важен, защото той би могъл да се разглежда и като визитка на човека. И ако почеркът, отразен в ръкописен текст, върви на подсъзнателно ниво и човек не може да го контролира, то  човек може да конструира подписа си и да се изяви чрез него като творец. Подписът има и много висока защитна функция. Печатите вече се правят за броени минути, а подписът не може да се имитира.

 За съжаление обаче в България подписите са много елементарни, от т.н. „парафен“ тип. Ето защо е крещяща  необходимостта от обучение за конструиране на подписа.  Сега всеки се спасява поединично и не си дава сметка, че много престъпления стават именно с подправка на лесни за възпроизвеждане подписи.  В училищата трябва да се отделят няколко часа на този толкова важен момент, заяви графологът Сашо Атанасов в Международния ден на почерка.




Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Още от категорията

Човешкият фактор убива на пътя

След серията тежки катастрофи в Пловдив през последните дни – сред които и трагичният инцидент на Околовръстното шосе, отнел живота на майка, баща и едното им дете – темата за пътната безопасност отново излезе на преден план. За причините и решенията e разговарът с осемкратния рали шампион на България и основател на Академията за безопасно шофиране..

публикувано на 27.11.25 в 16:20
Пламен Димитров, председател на Дружеството на психолозите в България.

Вербалната агресия в парламента взриви улицата

Могат ли протестите да променят ситуацията в държавата? Въпросът идва след снощното бурното недоволство в София и днешния отзвук за преработка на проектобюдежета. А отговорите са някъде между силата на обществото и слабостите на политиците.  Според психолога Пламен Димитров, когато говорим за сила и слабост, неизбежно се поражда конфликт. А..

публикувано на 27.11.25 в 16:05
Еньо Енев

Ресторантьори предупреждават за фалити догодина

На ресторант ще ни е по-скъпо през следващата година , прогнозира регионалният представител на Българската хотелиерска и ресторантьорска асоциация (БХРА) за Пловдив Еньо Енев. По думите му секторът се присъединява към общото недоволство срещу проектобюджета за 2026 г., който според бранша не е приемлив.  Енев подчерта, че за разлика от..

публикувано на 27.11.25 в 11:18

Няма икономически разум в предложението за бюджета

Професор Митко Димитров от Института за икономически изследвания на БАН анализира рисковете, свързани с новия държавен бюджет.  Според него, ако бъде приет, България ще навлезе навлиза в опасна дългова спирала с очаквано увеличение на съотношението на дълга към БВП над 36%.  Той критикува факта, че увеличението на разходите се финансира чрез нови заеми..

публикувано на 27.11.25 в 11:11

НЗОК трябва да плаща медицинска дейност, а не заплати

В отворено писмо Българската болнична асоциация (ББА) и Националното сдружение на частните болници заявиха, че категорично не са съгласни с предложените в проекта за бюджет на НЗОК за 2026 г. промени. Според тях механизмът за финансиране на заплатите на лекари и специалисти по здравни грижи чрез държавни трансфери през Касата е неправилен...

публикувано на 27.11.25 в 11:03