Това, което наблюдаваме с климата у нас, е част от проблема, наречен глобално затопляне. Дългосрочните прогнози сочат, че затоплянето ще е най - силно в Югоизточна Европа, където е и България.
Това заяви пред Радио Пловдив доц. Калинка Кузмова, агрометеоролог от Аграрния университет в Пловдив. Според нея, неустойчивостта на климата и аномалиите през последните години показват, че Южна България върви към субтропичен климат.
Това означава, че ние трябва да приспособим селското стопанство към тези промени, смята доц. Кузмова. Тя отбеляза, че за тази цел трябва да се внедрят нови сортове сухоустойчиви земеделски култури. Това е дълъг процес, тъй като в крайна сметка означава промяна и на технологиите на отглеждане на земеделските култури.
Ще се променят и сроковете за агротехническите дейности, посочи агроспециалистът.
Оптималните срокове за сеитба, които са били актуални преди 30 - 40 години, се изместват от все по - топлите и сухи зими, обясни Калинка Кузмова. Тя препоръча на зърнопроизводителите да направят по - рано сеитбата на зърнените култури, ако топлото време се удължи.
Ако чакаме края на март, практически ще сеем при воден дефицит, предупреди специалистът.
Доц. Кузмова припомни, че в Пловдив през този сезон снежна покривка не е имало. Затова тя определи като основателни притесненията на собствениците на трайни насаждения от неочаквани застудявания.
Февруари ще е по - студен от януари. Но критични температури за овошните дървета няма да има, прогнозира Калинка Кузмова. Тя припомни, че най - студоустойчива е ябълката, след нея е сливата, които издържат до минус 32 - минус 35 градуса.
Ако в края на март или през април има някакви повратни студове, тогава притесненията на стопаните ще са основателни. Но, прогнозата е, че такива студове няма да има, така че няма от какво да се притесняваме.
Калинка Кузмова коментира, че поне в пловдивския регион есенните влагозапаси са били над нормата. Но те се изчерпват заради сухото и топло време през януари, което продължава и през февруари.
Лозята издържат до минус 18 градуса, заяви още доц. Кузмова и препоръча на стопаните да съчетават почвеното подхранване и с листно подхранване на земеделските култури.
Цялото интервю на Емил Костов с доц. Калинка Кузмова е в прикачения звуков файл.
„Мога да кажа с една дума-разочарование“. Така Наталия Елис, председател на фондация, която подкрепя украинските бежанци у нас, коментира критиките на американския президент Доналд Тръмп към украинския държавен глава Володимир Зеленски. По думите и е имало наистина сериозни очаквания, и от украинска страна, и от страна на ЕС, за..
Темата за високите цени на хранителните продукти е сред водещите за посетители и изложители и на агрофрума, чиито домакин е Пловдив. Трите изложби АГРА, Винария и Фудтех събират на едно място над 620 компании от 25 държави. В днешния, втори ден на бойкот на големите търговски вериги, търсим мнения и коментари на български производители за..
Държавата да създаде условия за провеждане на повече фермерски пазари, където земеделските производители да могат да продават продукцията си директно на потребителя. Това от една стана ще доведе до засилена конкуренция и от друга ще намали зависимостта от големите хранителни вериги. Това е позицията на Български фермерски съюз, който изпрати писмо..
Управляващата коалиция изглежда стабилна, поне досега не е имало някакъв по-сериозен трус, каза в предаването "Точно днес" политологът доц. Иво Инджов . "Създаде се усещането, че такъв е възможен, заради постановката в бюджета за пенсиите, че няма да растат с швейцарското правило. След силна критика от страна на БСП и на опозицията това бе..
„Съдейки по проекта на бюджет за 2025 година и прогнозата, която е дадена до 2028 година, очевидно е, че икономиката, демографската система, участието ни в ЕС, са с големи проблеми. Тоест – България е в хиперкриза. И проблемите не са толкова в бюджета, колкото в икономиката, в нашите връзки с други европейски страни. Тъй като..
Разкъсана облачност
Ясно
Предимно облачно