Ангел Вукодинов, производител на зърнени култури и зам.-председател на Националната асоциация на зърнопроизводителите, коментира за Радио Пловдив евентуалното намаляване на агросубсидиите, след като Великобритания напусне ЕС . По думите му все още няма яснота, но дебати се водят повече от година.
През ноември 2017 година имаше анонси. През 2021 започва новият период. Все още няма окончателни неща. Нашето мнение сме го казали на няколко форума. Българската позиция се надяваме да бъде успешно защитена.Нашият глас не е най-силният в ЕС и ще има някакви компромиси, коментира Вукодинов.
Той припомни, думите на еврокомисаря по бюджетната политика, че съюзът трябва да е готов да съкрати с между 5 и 10 процента парите за земеделие и за кохезионна политика.
Според Вукодинов за българските производители е по-важно да има всеобщи обективни критерии за разпределяне на субсидиите в рамките на ЕС и за различните отрасли. Парите да отиват при обекти, които са на светло.
Това, че парите ще бъдат намалени, няма да е големият проблем. Важно е да има опростяване на тази политика като не се бяга от контрол. Не е тайна, че през миналите години "схемаджиите" успяваха да се възползват и понякога парите изтичаха в пясъка, а от това няма полза за никого. Проблемът ще е доколко ще има баланс между директните плащания и инвестиционните мерки. Долколко ще има баланс между отделните сектори на цялото земеделие и когато се обръщаме към чувствителните сектори наистина да има предмиство за развитието им. Да се получи добро сближване, за да не пострадат българските земеделци. Добре е, че отделните страни ще могат да взимат собствени решения. Проблем ще е обаче, идеята за национално дофинансиране, което ще е трудно за страна като България, допълни Вукодинов
Той коментира и промените в климата, водните ресурси и използавнето им за земеделие. Зърнопроизводителят е категоричен, че е необхдима национална стратегия.
Цялото интервю може да чуете в прикачения звуков файл.
В програма "Точно днес" на Радио Пловдив историкът доц. д-р Тодор Радев от Пловдивския университет припомня факти, история и подвиг - за Освобождението ни. Спират ли гласовете да сменим датата 3 март и да си изберем друга за Национален празник? Доц. Радев счита, че винаги трябва да се връщаме в нашата памет към великите дела на нашите предци...
От Ница до Пловдив, за обучението на българчетата зад граница – включване на Соня Щилова , която посвети десетилетие на българското неделно училище в Ница, Франция и учениците й, които проговарят и пишат на български език. Българското училище в Ница се казва "Родна реч" , то е създадено преди близо 10 години и обучава десетки малки ученици,..
Паметникът на освободителите на Бунраджика е открит през 1881 година. Проектът е дело на архитект Вокар. Днес до него ще се изкачат с шествие на свободата стотици пловдивчани, които почитат паметта на загиналите за свободата на България. „Строителството на паметника на освободителите започва през 1880 година и е открит през 1881 година...
В „Добро утро, ден!“ тази седмица ни гостува Лана Петкова, учител по йога, соционалитик, иконописец и може би една от най-известните украинки в Пловдив. Родена е в Харков, но преди 30 години любовта я води в града под тепета, където намира и своята реализация. Създава собствена програма, която кръщава Ланетика. Според Лана йога дава сила и..
Родители и ресурсни учители на деца с нарушено зрение настояват държавата да поеме ангажимент за адаптирането на брайлова азбука учебните помагала, които се използват в училище. Това е един от изводите от проведената в Пловдив кръгла маса, посветена на приобщаването на деца с увредено зрение в системата на средното образование, организирана..
Предимно облачно
Значителна облачност с дъжд
Облачно