Частници, община и държава да се грижат за културното наследство

Каква концепция за  уникалното му съществуване в съвременното градско пространство изисква архитектурно-историческият резерват „Старинен Пловдив“ и налага ли съдържанието на знаковата зона рамка за вместване в нея на всякакви екстравагантни  амбиции, от които се очаква да му вдъхнат „нов живот“?

И още - на какво емоционално и рационално отстояние се оказват градът и неговите хора, по пътя към европейското културно домакинство, след като самоделни метални ограждения „отхапаха“ територия в сърцето на злополучния Централен площад. Към стартиралата дискусия за желаната промяна на знаковите пловдивски зони днес ще добавим позицията на арх. Жана Джугаланова – представител на НИНКН в Пловдив. 

Върху археологията на Централния площад и в непосредствен контакт  с такава изключително висока по стойност ценност за Пловдив би следвало да се работи, независимо от собствеността с грижата и с уважението на нещо, което следва да пазим в обществен интерес и за бъдещите поколения.

За мене това е един действително недопустим акт и ако не беше на толкова централно място, можеше да има комичен оттенък, тъй като се случва точно срещу Общината. Това е просто абсурдно, коментира арх. Джугаланова.

По думите й грижата за културното наследство не може да се влияе директно от собствеността, тъй като тя е еднакво изискваща и от частен собственик, и от държава, и от община.

Що се отнася до  съживяването на Стария град, не зная дали една зона би могла да бъде „събуждана“ с дебат, защото в крайна сметка това, което се случва на която и да е територия и в което и да е време, е резултат на живота – такъв, какъвто той е. В много от случаите това е резултат от интереса на хубавата българска дума „бизнес“,  т.е. нещата са вървели след възможностите за финансиране на някакви дейности. Опасността за перспективите в този дебат обаче е, че се смесват мечтите с реалните възможности. Искаме да бъде освободено пространството от автомобили, подредено и изчистено, но не се замисляме как това да бъде реализирано не с нашите пари и усилия, а  - на някой друг.

Всяка дейност по принцип обаче, която не уврежда културното наследство, е допустима. В този смисъл имаме много примери – от първоначалната характерна жилищна функция в Стария град, която е и най-масовата досега, до  следващото обществено ориентиране през 70-те години, когато са реконструирани знакови обекти, добили обществена или учебна функция, вкл. и като ресторанти, всичко е допустимо и възможно. Въпросът е какви са финансовите възможности на тези, които ще застанат зад идеите, за да ги реализират.  Не би имало пречка, стига да не се въведат функции, които застрашават обектите, подчерта  арх.Жана Джугаланова..

Цялото интервю е в звуковия файл: