Темата за въвеждането на еврото в България безспорно е актуална, след като финансовият ни министър обяви, че страната има намарението още тази година да влезе в нака наречената чакалня на еврозоната или ИРМ - 2. Това каза в интервю за Радио Пловдив макроикономистът Георги Вулджев.
Аз съм противник на идеята за влизането на България в еврозоната, защото тя изправя страната ни пред рискове, каза Вулджев.
Той отрече тези рискове да са свързани с възможно удвояване на цените в българия. Възможно е те просто те да се закръглят, примерът е от прибатийските страни – там инфлацията например намаля.
Други са по-съществените проблеми и те са свързани със структурните недостатъци на това пространство. Георги Вулджев поясни, че влизайки в еврозоната ще отпадне валутният борд в България, а това, според него, означава намаляване на финансовата дисциплина, както от страна на правителството, така и в банковия сектор.
Сега, при наличието на валутен борд, контролът е по-добър, но ако влезем в еврозоната, то правителството ще бъде сигурно, че дори и да направи някаква глупост, ще ползва защитният механизъм на еврозоната. Вулджев поясни още, че Централната ни банка в момента може да оказва много малка помощ на банките при определни условия, а в еврозоната тя ще взаимодейства много повече с банките и проблемът КТБ може да се слручи отново и то много по- лесно.
Макроикономистът увери, че нивата на доходите в страната ни не са техническо условие за влизането ни в еврозоната. Той припомни, че условията за влизането са в спазването на така наречените маастрихтски критерии.
Това означава, че бюджетния дефицит не трябва да е над 3% от БВП, задлъжнялостта да е под 60% от реалния БВП и лихвените ни проценти по кредити да не се различават с повече от 2%. Всички тези критерии ние сме изпълнили и изпълняваме.
Георги Вулджев прогнозира, че ако България кандидатства тази година за ИРМ – 2, кандидатурата ни бъде одобренаи влезем в чакалнята, то до три години, през 2021, вече ще сме приели и еврото.
Трябва да свикнем с паричната реформа – приемането ни в еврозоната, с по-ниските номинали на разполагаемия доход. Това обаче не променя нещата. Това е доходът, който сме заработили. Икономистите не успяха да успокоят хората, да им създадат усещането, че по-добре е за в бъдеще доходите, реалната им оценка за труда, да се състезава..
" Всяка държава в ЕС сама трябва да определи размерът на екотаксите си за битовите уреди. Тази таксата е определена от държавата и е различна за различните видове продукти, като най-голяма е тя за електроуредите за битово потребление" – заяви в интервю за Радио Пловдив Димитър Белелиев – председател на Българската асоциация за електротехника..
Проблемът със застаряването на населението става все по-сериозен. Затова подобен тип разкрития за къщи, в които се настаняват стари хора и не са хосписи, а върху живеещите се издевателства, трябва да ни накара да направим спешни регулаторни промени. Тези изменения обаче би следвало да са смислени, за да доведат до по-добро и по-качествено..
Младите лекари и студентите по медицина, които организираха националните протести "Бъдеще в България", не са доволни от предложените промени на управляващите по повод исканията им за достойно заплащане, по-добри условия на труд и повече възможности за специализации. Това съобщи в програма "Точно днес" Василена Димитрова, студент по медицина в..
Въпреки че в Пловдивския регион има най-много лечебни заведения – 71, и тук не достига медицински персонал. Това съобщи в интервю за Радио Пловдив Татяна Славкова, главен секретар на Българската асоциация на професионалистите по здравни грижи. Тя обясни, че например медицинските сестри в болничната помощ в Пловдивска област са 3251, 606 в..