Бъдещето на ЕС - на фона на предизвикателства и много неизвестни.
Въпросите със Западните Балкани са много стари. Вие си спомняте, че през 2003 година със солунската декларация се взе решение да започне активното присъединяване на страни от Западните Балкани.
Тази декларация беше много категорична, много силна. И тя беше свързана с голямата политика за разширяване на ЕС, но тя с времето започна леко да затихва. А след голямата икономическа криза през 2008-2009 година почти излезе от внимание. Но сега с българското европредседателство - отново се появи, това заяви в предаването "Точно днес" на Радио Пловдив доцент Здравко Попов.
В случая не става въпрос за много силна интеграция
По-скоро става въпрос за удържане на тази част от Европа все пак в евроатлантическия кръг на влияние, а това не може да стане без членство. В същото време - от няколко години се говори за Европа на много скорости. И тук можем да се запитаме – защо трябва да се приемат страни, които също са със сравнително ниска скорост на развитие? Може би това е част от проекта „Бъдещето на Европа“, необходимостта да се консолидира континентална част на Европа под общата шапка, общите правила на ЕС. А в същото време да се разрешат въпросите за Европа на различни скорости. Създаването на няколко Европи, които да започнат да функционират, но в зависимост от качеството си на развитие, от качеството на живота си, от динамиката на тези процеси. При това положение е очевидно - България и Румъния не са достатъчни за създаване на една Европа в голямата Европа. Трябва да се консолидират около тях близки по качество страни – каквито безспорно са страните от Западните Балкани. Може би това е ключ към големия въпрос – за бъдещето на Европа, но разбрана като различни Европи, обединени от един център на споделени ценности и общи принципи, но във всъщото време – движещи се по някаква собствена, естествена логика и предпоставки, коментира Здравко Попов.
Цялото интервю можете да чуете в звуковия файл.
След серията тежки катастрофи в Пловдив през последните дни – сред които и трагичният инцидент на Околовръстното шосе, отнел живота на майка, баща и едното им дете – темата за пътната безопасност отново излезе на преден план. За причините и решенията e разговарът с осемкратния рали шампион на България и основател на Академията за безопасно шофиране..
Могат ли протестите да променят ситуацията в държавата? Въпросът идва след снощното бурното недоволство в София и днешния отзвук за преработка на проектобюдежета. А отговорите са някъде между силата на обществото и слабостите на политиците. Според психолога Пламен Димитров, когато говорим за сила и слабост, неизбежно се поражда конфликт. А..
На ресторант ще ни е по-скъпо през следващата година , прогнозира регионалният представител на Българската хотелиерска и ресторантьорска асоциация (БХРА) за Пловдив Еньо Енев. По думите му секторът се присъединява към общото недоволство срещу проектобюджета за 2026 г., който според бранша не е приемлив. Енев подчерта, че за разлика от..
Професор Митко Димитров от Института за икономически изследвания на БАН анализира рисковете, свързани с новия държавен бюджет. Според него, ако бъде приет, България ще навлезе навлиза в опасна дългова спирала с очаквано увеличение на съотношението на дълга към БВП над 36%. Той критикува факта, че увеличението на разходите се финансира чрез нови заеми..
В отворено писмо Българската болнична асоциация (ББА) и Националното сдружение на частните болници заявиха, че категорично не са съгласни с предложените в проекта за бюджет на НЗОК за 2026 г. промени. Според тях механизмът за финансиране на заплатите на лекари и специалисти по здравни грижи чрез държавни трансфери през Касата е неправилен...
Дъжд
Облачно
Превалявания