Не трябва да смесваме представянето на доклада „Борба с корупцията - от обещание към действие“ в Брюксел и в България, защото това са две отделни събития. Той е писан в България и има два основни центъра – борба с корупцията в България, а другият - борба с корупцията на ниво ЕС. Посещението у нас на Ска Келер бе повод да го представим, заяви юристът Александър Кашъмов от програмата „Достъп до информация“ – автор на доклада „Борба с корупцията от обещание към действие“.
По думите му, у нас усилия за борба с корупцията се полагат повече от 18 г.
За съжаление, има много написани закони, които обаче не се прилагат ефективно. Вместо държавата да поеме подадената топка след разследванията на водещи журналисти и да продължи разследванията, се случи обратното и държавната машина се впрегна да смаже медиите, които са демократични. Беше впрегната в работа по клеветническа кампания една група приятелски медии, които притежават ниво на журналистическа етика под екзистенц минимума, но от друга страна, получават охолно пари и от българския, и европейски данъкоплатец чрез българските министерства. Сами по себе си, това са сериозни проблеми свързани с корупцията и борбата с нея , подчерта Кашъмов.
Кашъмов заяви, че корупция има навсякъде и затова ние трябва да се борим с нея.
Не трябва обаче да си затваряме очите пред нашия собствен национален проблем. Големият ни проблем в България е, че ние не борим активно коупцията, въпреки че се направи много. Всяко следващо Правителство вместо да сложи тухла след тухла, тя маха предишната. Така къща не се гради, нито система за борба с корупцията.
Днес от жълтите медии дойде дезинформация. Христо Иванов, бившият правосъден министър, когото аз много уважавам, няма нищо общо с този доклад. Ад благодарих на всички, които помогнаха за доклада. Христо Иванов направи сериозни опити за реформа в правосъдната система и дано да имаме някакъв положителен резултат от това.
Според Кашъмов примери за ефективна борба с корупцията могат да бъдат дадени много. Той посочи, че когато говорим за т.н. възприятие на корупцията, България е на едно от последните места. Скандинавските страни и държавите от Западна Европа имат много ниска степен на нетърпимост, защото те имат превенция срещу корупцията на ранен етап. В България системата за превенция и борба с корупцията не само, че не е силна, но тя беше допълнително отслабена, когато бе приет през януари антикорупционният закон. Тогава 120 000 държавни служители бяха изхвърлени в задния двор от законова разпоредба.
Борбата с корупцията се сведе до отнемане на имущество и подслушване на неудобните. За съжаление, ние имаме една наистина объркана система за борба с корупцията и се надявам това да бъде променено.
Корупцията не е национално или местно, а глобално явление и ако ЕС не положи съществени усилия за следене и борба с корупцията във всички държави-членки и същевременно – в собствените институции, тогава няма да имаме сериозна гаранция за това, къде отиват парите на средния данъкоплатец.
Гражданите на ЕС трябва не само да могат да работят всеки ден за своя залък, но и да знаят средствата, които се преразпределят, къде отиват.
Един от големите проблеми в България през последните години е, че няма прозрачност в намеренията на управляващите, а също и обществено обсъждане по важните за обществото теми. Дебатът трябва да е широк и Правителството не трябва да е участник в него, като се противопоставя на някоя от групите, а да бъде модератор на този диалог. Трябва да се изяснят фактите, да се види какво мислят хората и обществото и тогава да се вземат решения за строителството на Пирин. Да, вярвам, че Правителството може да бъде модератор в този диалог.
Що се отнася до референдума, обикновено това е крайна мярка, защото има неща, които са „за“ и такива, които са „против“. Невинаги по време на референдум има обаче широк дебат. Може да има референдум, но трябва да има и широка информация преди дебата. За да може гражданинът да отиде и да даде своя сглас, той трябва да има информиран изобр, а за да има има информиран избор, той трябва да има информация, заяви още Александър Кашъмов.Цялото интервю е в звуковия файл:
След серията тежки катастрофи в Пловдив през последните дни – сред които и трагичният инцидент на Околовръстното шосе, отнел живота на майка, баща и едното им дете – темата за пътната безопасност отново излезе на преден план. За причините и решенията e разговарът с осемкратния рали шампион на България и основател на Академията за безопасно шофиране..
Могат ли протестите да променят ситуацията в държавата? Въпросът идва след снощното бурното недоволство в София и днешния отзвук за преработка на проектобюдежета. А отговорите са някъде между силата на обществото и слабостите на политиците. Според психолога Пламен Димитров, когато говорим за сила и слабост, неизбежно се поражда конфликт. А..
На ресторант ще ни е по-скъпо през следващата година , прогнозира регионалният представител на Българската хотелиерска и ресторантьорска асоциация (БХРА) за Пловдив Еньо Енев. По думите му секторът се присъединява към общото недоволство срещу проектобюджета за 2026 г., който според бранша не е приемлив. Енев подчерта, че за разлика от..
Професор Митко Димитров от Института за икономически изследвания на БАН анализира рисковете, свързани с новия държавен бюджет. Според него, ако бъде приет, България ще навлезе навлиза в опасна дългова спирала с очаквано увеличение на съотношението на дълга към БВП над 36%. Той критикува факта, че увеличението на разходите се финансира чрез нови заеми..
В отворено писмо Българската болнична асоциация (ББА) и Националното сдружение на частните болници заявиха, че категорично не са съгласни с предложените в проекта за бюджет на НЗОК за 2026 г. промени. Според тях механизмът за финансиране на заплатите на лекари и специалисти по здравни грижи чрез държавни трансфери през Касата е неправилен...
Превалявания
Облачно
Мъгла