Земетресението от тази нощ беше със сила 4,6 по Рихтер и епицентър 2 километра североизточно от Асеновград. Регистрираните вторични трусове са над 30, но с нисък магнитуд
Професор Емил Ботев, ръководител на департамент „Сеизмолозия“ в Националния институт по Геофизика, геодезия и география при БАН определи днешното земетресение в пловдивско със сила 4,6 по скалата на Рихтер като слабо.
Специалистите очакват утихване на сеизмичната активност. Само 4 от тези 30-тина труса, които се случиха след първия, са с магнитуд 2-2,5 по Рихтер.Това е така, защото познаваме развитието на този процес, който се свързва с епицентрална зона около Крумово – Катуница, която се активизира четири пъти за последните три десетилетия.
Доброто е, че сеизмичният процес са развива на голяма дълбочина, която е средно около 15 километра. Това не са повърхвостни събития, които са характерни за района на Чирпан. Трусът е бил вертикален.
Проф. Ботев подчерта, че през последните десетилетия наблюдават цикличност на земетресенията средно през 5-6 години със сила 4-4,5 в пловдивско - маришката система. Това говори за разтоварване на системата. Възможно причина за това да е поредицата силни земетресения в района в началото на 20 век – в Пловдив, Чирпан и Поповица. Тези три труса преди 90 години са пораздробили тази повърхностна част на земната кора, която сега не издържа на бавно натрупващите се напрежения.
Той даде за пример придвижването на Горно-тракийската низина, което е 1-2 милиметра годишно, докато в Гърция е 35 мм годишно. И така натрупването на напрежения става по- бързо. Тук сме свидетели на едно постоянно разтоварване на тези напрежения и нашето предположение е, че много по- бавно ще се натрупат напрежения за силни земетресения каквито са били в миналото.
Сеизмолозите не намират връзка между земетресенията през последните часове в Йонийски море, Солунско и още няколко труса на остров Крит.
България има осезаем напредък в кръговата икономика и оползотворяването на ресурсите, въпреки че за много от гражданите това е почти невидимо. Зелената трансформация е плод на усилията на държавата, на бизнеса и на хората. Имаме доста съществен напредък . Това е оценката на Владимир Димитров , експерт "Индустрия и околна среда" в Българската..
Експертът по политически комуникации Арман Бабикян коментира за Радио Пловдив поредния неуспех да бъде избран председател на Народното събрание и ескалиращата политическата криза. Той подчерта, че липсата на реален диалог между политическите сили с различни цели прави трудно постигането на решения, които обществото да приеме. „Обществото или..
В първата ни рубрика за успешните образователни практики, реализирани по проекта „Успех за теб“ ще ви разкажем за ОУ „Васил Левски“ в село Караджово, община Садово. Проектът се изпълнява от Министерството на образованието и науката и се финансира със средства в размер на 105 млн. лв. от Програма „Образование“ 2021-2027, съфинансирана от..
Не виждам как при тази конфронтация, която отдавна не е по идеологически и политически причини, а е по междуличностни и интрументални причини, ще може този парламент да излъчи управляващо мнозинство, което да работи повече от три месеца. Това заяви в интервю за предаването „Точно днес“ на Радио Пловдив политологът и университетски преподавател..
"Българската държавност започва да прилича на тази медицинска диагноза, в която един по един започват да отказват различни органови системи". Такова сравнение направи социологът от "Алфа Рисърч" Боряна Димитрова след поредния неуспешен опит в парламента да бъде избран председател. Тя припомни, че в предишни разговори са дискутирани..