Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Честита Баба Марта!

| обновено на 01.03.18 в 09:42

На днешният първи март отбелязваме една от най-красивите български традиции- закичване с мартеници. 
Този чисто български обичай е уникален и без аналог по света. 
Легендата за мартениците идва преданието за хан Аспарух, когато той получил дар от сестра си под формата на китка, привързана към крака на лястовица с бял конец. Червената багра била от кръвта на птицата, чийто крак бил наранен от конеца. Птичката пристигнала при хан Аспарух точно на 1 март, откъдето води началото си и традицията на този ден всички българи да си даряват червено-бели мартеници за здраве, щастие и сполука.    

Традиционната мартеница се изработва от бял и червен конец. 

В народните предания Баба Марта е олицетворение на месец Март и на пролетта.   Смята се, че нейният нрав е много непостоянен. Старицата е ту сърдита, ту усмихната и весела. Настроението й оказва силно въздействие върху времето. 

Пъстрата гама от поверия и представи, свързани със старицата-предвестница на пролетта и родитбата, предопределя множество обреди и обичаи. Рано сутринта на първи март всяка домакиня измита къщата и двора си. После мята върху плета или върху някое плодно дърво в градината червен мъжки пояс или червена престилка. Това се прави, за да се посрещне Баба Марта "на чисто и червено", че да бъде тя усмихната и добронамерена. 

През целия ден старите жени не излизат от къщите си и не ходят по улиците, за да не ги види Баба Марта, която не обича стариците. Навън излизат само момите и младите невести, за да им се радва Баба Марта и да затопли времето. 

Мартеницата е амулета на старите българи, който гони злото и привлича доброто. Тя се е смятала за поставянето на начало на нов живот (в българската символика червеният цвят се свързва с мъжкото начало, а белия – с женското, тяхното свързване означава зараждане на нов живот). 

Мартениците се свалят когато се види  цъфнало дръвче, щъркел или лястовичка. Тогава те се вързват за напъпила овошка. 



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Още от категорията

С барокова музика и джаз започва "Дни на музиката в Балабановата къща"

16-ият международен фестивал „Дни на музиката в Балабановата къща“ започват тази вечер в Епископската базилика с  концерт, в който бароковата музика и джазът се преплитат по изключително вълнуващ начин. Двата противоположни на пръв поглед полюса са сближени майсторски в интерпретацията на прочути солисти. Това са световноизвестното..

публикувано на 17.09.25 в 09:15

Фестивалът в Авиньон гостува премиерно с "Разстоянието" в Пловдив

Двама актьори, две планети и сцена, която се върти между Земята и Марс. Това са ключовите думи от премиерното за България представление на френския театрален фестивал Авиньон "Разстоянието" .  Спекатакълът е по текст и режисура на Тиаго Родригес и ще се играе в две поредни вечери на голямата сцена на Пловдивския театър в рамките на фестивала „..

публикувано на 17.09.25 в 08:00

На Римския стадион се открива изложбата "Нишки във времето"

Във втория ден от Празници на Стария град  Общинският институт „Старинен Пловдив“ открива тази вечер изложбата „Нишки във времето: „ГРАДСКИ ТЕКСТИЛ“ , която вплита миналото в настоящето и разказва как градските текстили оформят вкуса, дома и ежедневието ни от Възраждането до ранната модерност. Публиката ще види внимателно подбрани..

обновено на 16.09.25 в 16:41

Преге - предаване за света на книгите, 13.09.25 - 19.09.25

1 и 2 - 2020 и 2022. 17.09. Св. Мъченица София и трите й дъщериВяра, Надежда и Любов; Празник на София   1898 е роден Христо Смирненски. От него: Горчиво кафе. Христо Ботев, 2006. Приказка за стълбата, Аксаков, 2011; Над мъртвата градинка вечерта. БП, 2013; Да бъде ден. Захарий Стоянов, 2019.Избрани творби : за ученици и..

публикувано на 16.09.25 в 15:48

Юлиян Табаков представя "Виждам те"

В НБ „Иван Вазов“ в Пловдив ще бъде представена книгата „Виждам те“, като по същото време ще бъде официално закрита и едноименната изложба на Юлиян Табаков във фоайето на  Изкуствотеката. Дизайнер на книжното тяло е Свобода Цекова, а дясна ръка за изработването – Антон Стайков. Редактор на книгата е Зорница Христова. Експозицията и..

обновено на 16.09.25 в 07:52