Великите европейци - Фердинанд фон Цепелин

Цепелинът е вид дирижабъл, а дирижабълът е вид аеростат. Малко яснота за тези понятия и връзките помежду им. Общото название, с което се обозначават всички летателни апарати, по-леки от въздуха, е аеростат. Думата комбинира старогръцкото аер, въздух, със статос, стоящ. Подемната сила на всички аеростати идва от разликата между плътността на въздуха и тази на газа, с който те са пълни. Въпросният газ може да е просто горещ въздух, както е най-често при балоните, но може да е водород, хелий или друг по-лек елемент, както при дирижаблите. Освен това, балоните са свободно летящи аеростати, те – поне частично – са неуправляеми и движението им зависи от посоката и силата на въздушните течения. Възможностите за управление при тях са сведени само до излитането, когато от коша се изхвърли баласт и в балона се вкара повече газ, и при спускането, когато от специална клапа отгоре на кълбото се изпуска газ. За разлика от балоните, дирижаблите са управляеми апарати, те имат кормила за насочване и двигатели, които движат въздушни витла, а това ги прави автономни, дава им възможност да променят височината, скоростта и посоката на полета. Дирижаблите са три вида – с мека, полумека или твърда конструкция. Тези с твърда конструкция се наричат цепелини, по името на немския граф Фердинанд фон Цепелин, който ги изобретява и въвежда в масова употреба за граждански и военни цели в началото на XX век. Графът създава лека конструкция от дуралуминий, като изгражда твърда метална рамка от напречни пръстени и надлъжни ребра, която е обвита в плат. Цялата конструкция съдържа не един, а няколко отсека, пълни с газ, което позволява размерите на цепелина да са много по-големи и той да носи много повече товар от всички други аеростати.  

Фердинанд Адолф Хайнрих Август Граф фон Цепелин е роден през 1838 година в благородническо семейство. Корените и името на фамилията идват от селцето Цепелин в провинция Мекленбург. Бащата на Фердинанд е министър и хофмаршал в двора на тогавашното кралство Вюртенберг, майка му е дъщеря на богат швейцарски търговец на индиго. Като дете Фердинанд учи в къщи с дядо си и с домашни учители. На 15 е в Политехниката в Щутгард, а на 17 избира престижната военна кариера и постъпва в кадетско училище. Три години по-късно става лейтенант, назначен  е в армията на Вюртемберг и почти веднага продължава образованието си в Тюбинген, където се занимава с точни науки, инженерство и химия. Само година по-късно обаче, по време на войната между Австрия и кралство Сардиния, е мобилизиран  в пруския инженерен корпус. Там се представя добре и през 63-та, по време на Гражданската война в САЩ, е изпратен на специална мисия като военен наблюдател във Вирджиния, при войските на Севера. Няколко месеца по-късно той предприема собствено пътешествие из страната и в Сейнт Пол, столицата на Минесота, за първи път преживява вълнуващо приключение с балон. Тогава армията на Севера използва балони за разузнаване, но един от тях, заедно с Джон Стайнер, балонист от германски произход, е вече в запаса и превърнат в цивилна атракция. И точно от неговия кош, издигнат на 6-700 фута височина, Фридрих фон Цепелин за първи път вижда Земята отвисоко. По-късно, когато се връща в Европа, той участва във френско-пруската война от 1870 и тогава отново се сблъсква с чудото на полета. Докато е на разузнавателна мисия край Париж, той вижда как с балони се пренасят хора и поща от и към обсадения град. Гледката е впечатляваща и Цепелин здраво се замисля за новите възможности, свързани с използването на аеростатите.

През 1874 година Фердинанд фон Цепелин нахвърля в дневника си предварителната концепция за създаването на дирижабъл с твърда конструкция, а през 1887 изпраща на краля на Вюртенберг предложение за използване на въздушни кораби за военни цели. Междувременно обаче, макар да расте в службата, става генерал и командир на конна бригада, той проявява все повече критичност към закостенелия висш генералитет и си навлича все повече неприятности. През 1890, едва на 52-годишна възраст, Цепелин е принуден да подаде оставка и ранното пенсиониране като генерал-лейтенант му дава възможност вече изцяло да се отдаде на разработката на своя модерен дирижабъл. Луфтшиф Цепелин, по-известен като LZ-1, се появява на бял свят 10 години по-късно. Въздушният кораб е дълъг 128 метра и е с формата на наденичка. Той има два мотора от по 15 конски сили и заради малката мощност успява да се задържи във въздуха едва 18 минути, преди силен порив на вятъра да го свали. Но полетът е голямо постижение, ето как го описва един развълнуван репортер: „Граф фон Цепелин, здрав 62-годишен мъж, бивш кавалерийски командир с мустак като на морж, блеснали очи и бяла шапка на морски капитан, заявява: Аз не съм цирков ездач, който с този полет дава представление за публиката, аз върша сериозна работа за моята страна”.

Макар в следващите години графът да минава през разни перипетии, свързани най-вече с липса на пари, неговите цепелини, както публиката вече нарича всички дирижабли с твърда конструкция, се усъвършенстват и LZ-4 лети цели 12 часа над Германия и Швейцария. Всички са въодушевени, през 1908 крал Вилхелм и кралица Шарлоте са пасажери при петия полет на LZ-4, а Фердинанд основава компания за производство на своите прелестни въздушни китове. Начело на компанията е Алфред Колцман, който мисли нашироко и създава филиала „Германска въздухоплавателна транспортна корпорация”, като убеждава графа във възможностите цепелините да се използват за граждански цели – за пренасяне на пътници, товари и поща. Работата наистина се разраства и през 1914 година например цепелините извършват 1588 полета, с които са превозени над 34 000 пасажери. При това те не се ограничават само в Германия, а обхващат голяма част от Европа и прехвърлят океана, като стигат до Бразилия и САЩ. В големите световни градове се строят хангари с огромни размери и високи мачти за акостиране на цепелините, правят се и демонстрационни полети – например над Арктика или около света. Разбира се, основна цел на въздушните гиганти си остава използването във военната сфера. Постепенно немската армия започва да се събужда за техните предимства и през същата 1914 от произведените общо 25 цепелина, купува 19. В Първата световна война те се използват главно за разузнавателни полети и бомбардировки, макар че приложението им е относително ограничено от бързото развитие на самолетите, които се оказват по-бързи и маневрени. Самият граф Цепелин умира през 1917, преди края на войната и всъщност не успява да види най-големите триумфи и най-големите трагедии на своите въздушни деца. През 1928 наследниците му създават знаменитият LZ-127, в негова чест наречен „Граф Цепелин”. Той е дълъг 236 метра, диаметърът му е над 30 метра, има пет двигателя „Майбах” с по 530 к.с. всеки и достига скорост до 128 км/ч. „Граф Цепелин” 11 пъти пресича Атлантическия океан и прави околосветско пътешествие, при което изминава 35 хиляди километра за малко над 300 летателни часа. През 1936 е създаден LZ-129, най-големия и най-прочут в света цепелин – „Хинденбург”. На следващата година неговата ужасяваща катастрофа в Ню Йорк практически слага край на масовото производство и широкото използване на тези забележителни летателни апарати. Все пак, много години по-късно, една от най-великите рок-групи в света ще се нарече „Led Zeppelin”, ще озаглави първия си албум LZ-1 и ще сложи на обложката му потресаваща снимка от трагедията на цепелина „Хинденбург”.