Критиките от ЕС към Ердоган за правата на човека няма да спрат

Срещата на лидерите ЕС-Турция показа, че към нормализиране на отношенията трябва да се върви не само заради мигранционния натиск. 

Какви са новите посоки коментираме с проф. Антоний Гълъбов. Той анализира и докъде се стига с  изгонването на руските дипломати от 16 държави членки на ЕС и САЩ, които показаха солидарност с Лондон за случая "Скрипал".

Антоний Гълъбов: Това, което ми се струва най-важно за срещата във Варна е, че България успя да организира тази среща и че Европейският съвет даде мандат за нейното провеждане. С други думи това ще бъде акцент за българското председателство на Съвета на ЕС без всякакво съмнение, тъй като това е втората поредна тема, по която българската позиция бива приета и подкрепена от ЕС. Първата, разбира се, е темата за Западните Балкани, която беше приета като приоритет на триото, не само на България, но и на Естония и Австрия. Така че без съмнение това е добър резултат за България и за председателството на Съвета на ЕС. Основният резултат от тази среща, тъй като виждам, че има опити включително за политическа интерпретация на резултатите, по-скоро твърдения, че няма никакви резултати. Това е нелепо, това е някакъв опит за обратна реакция на искането на БСП за стенограма от разговора на президента Радев с руския патриарх, това е несериозно. Но това, което има нужда да бъде изговорено е, че резултат има от срещата във Варна и че този резултат ми се струва важен. Той беше отбелязан и от турска страна, както и от страна на ЕС. Беше направен преглед и беше прието, че споразумението е в сила и споразумението се спазва. Става дума за споразумението между ЕС и република Турция относно сдържането на миграционния натиск, така че това е основният резултат, въпреки че вчера и министър-председателят на република Турция каза, че няма видима промяна, но  той имаше предвид процеса на присъединяване на република Турция към ЕС. Онова, което е реалният резултат е, че бяха изчистени онези неща, които даваха основание на президента Ердоган през последните месеци да говори за това, че ЕС е двуличен, че ЕС не превежда парите, които е обещал, че това повече не може да се търпи и т. н. Всичко това е затворена тема и това е конкретният резултат от срещата във Варна. 

Разминаването на позициите между ЕС и Турция е в много неща. В много неща ЕС е основан върху правата на човека. В това отношение след опита за преврат в република Турция режимът на президента Ердоган постави изключително сериозни проблеми по отношение на спазването на правата на човека и свободата на словото. Това е тема, от която ЕС не може да отстъпи и никога няма да отстъпи, защото това е основата на нашето обединение, така че в това отношение критиката към режима на г-н Ердоган няма да бъде намалена, нито пък ЕС ще постъпи така, че някой да си помисли, че ЕС не се интересува от тази тема. А република Турция е със статут на кандидат-член на ЕС (от 1963 г.) и в това отношение това винаги е било тема на турската дипломация. Всъщност, строго погледнато през последните 12 г. откакто на власт е г-н Ердоган ясно е, че Турция не се движи по посока на ЕС, през последните години това стана още по-ясно, но турската дипломация винаги е настоявала затова, че иска да се присъедини към ЕС, че ЕС задържа преговорния процес, че в резултат на това турското население бива демотивирано за повече усилия за присъединяване към ЕС. Искам само да отбележа, че в този период република Турция получава средства от ЕС от т. н. предприсъединителни програми, в които и България до преди десетина години участваше активно. Така че има нужда да се гледа малко по-широко целия този въпрос и да не следваме само и единствено отделните говорители на отделните гледни точки в тази ситуация.

Относно изказването на премиера на Австрия за незабавно прекратяване на преговорите с Турция – той ще каза в навечерието на срещата във Варна, а нека не забравяме, че след нашето председателство на Съвета на ЕС в този смисъл, при тази изразена позиция срещата във Варна придобива още по-голямо значение, защото тя не би могла да се случи по време на австрийското председателство. Позицията на Австрия в момента е значително по-категорична според мен заради участието в коалиционното правителство на Партията на свободата и вече става дума за промяна в тона, който идва от промененото съотношение на политическите сили вътре в страната. Едновременно с това, не бива да забравяме, че през последните години Австрия много активно възобнови интереса си към Западните Балкани, така че за мен позицията на г-н Курц в този случай е по-скоро усилие да бъде намалено евентуалното влияние на република Турция в страните от Западните Балкани, за да има възможност австрийската външна политика да продължи също толкова активно да работи в тази сфера.

Темата за експулсирането на руски дипломати от европейските държави е важна не толкова заради броя на държавите. България, всъщност, бързам да кажа, тъй като вече чувам някакви коментари по отношение на българската позиция. България всъщност извърши това, викайки своя посланик за консултации в София, а България всъщност извършва мярката, която предприе ЕС като цяло. 

Европейският съвет миналия петък реши да отзове своя официален дипломатически представител в Москва със същата формулировка – отзоваване за консултации, това не е окончателно отзоваване. Това отзоваване може да продължи различен период от време в зависимост от дълбочината на кризата на доверие в дипломатическите отношения. Така че е вярно това, че България се е дистанцирала от общото  решение на ЕС, че държи като страна сателит на Руската федерация и т. н. Това не е вярно. Мярката, която българското правителство взема е дипломатически знак с тежестта, с която целия ЕС като цяло реагира спрямо Руската федерация. Решението на ЕС беше, че всяка от страните е свободна на базата на достъпа до информация, която е получила, да прецени дали да прекрати предсрочно пребиваването на част от дипломатическия корпус на Руската федерация на своя територия. Като страна, председателстваща Съвета на ЕС, България избра максимално балансираната позиция в това отношение, извършваща точно тази дипломатическа мярка, съответстваща на мярка на ЕС. Това не е окончателно отзоваване. Така че не ми е приятно да слушам от български политици и на български коментатори подобен тип оценки за официалната позиция на България, тъй като това всъщност не отговаря на истината. 

Това заседание на ЕС доколкото знам е било изключително интензивно, британското правителство е споделило разузнавателна информация с много високо ниво на секретност, с което е успяло да убеди както виждаме не малко страни затова, че има надеждна разузнавателна информация за свързаност на Руската федерация с този акт. Нека да кажа още нещо. В българското публично пространство се говори с някакво пренебрежение към Скрипал и неговата дъщеря. Тук изобщо не става дума за това дали този човек е бил двоен агент, какво е правил и т. н. Става дума за атака на територията на европейска страна, на територията на страна член на ЕС, атака с вещество, което е пригодено за бойни и диверсионни цели, което е поразило няколко десетки души, повече от 40 души са засегнати. Това е истинският проблем, а не отношение към това дали г-н Скрипал е бил двоен агент или не. Проблемът е, че има атака на територията на европейска страна и в това отношение няма никакво съмнение, че реакцията на Руската федерация, официалната реакция на Руската федерация задълбочи конфликта.