Като бавен процес на съзряване за това, което трябва да се направи, определи реакцията на българското Правителство по случая „Скрипал“ анализаторът Илиян Василев. Като обяснение той подчерта, че такъв е психологическият багаж на Правителството.
Извикан беше посланикът ни от Москва спечелиха се още 2-3 дена и най-накрая е почти неизбежно да се присъединим към всички други държави. А как точно ще го направим, с какви уговорки и мерки допълнителни и медийно опаковане на това действие, предстои да видим.
Няма как България да стои извън групата на тези вече 28 държави, защото стърченето извън тази група отвън в компанията на Австрия и Гърция е вече доста, доста застрашителен знак за пизиционирането ни – неумело и стратегически погрешно.
България няма ресурс да остане извън тази група, защото, за разлика от Гърция, която няма историята на 16-та република – сателит, целият ни преход мина в смесени сигнали и непреодолени комплекси на подчиненост към Русия и още по-непреодолени доказателства към Запада, че ние действително искаме да принадлежим към европейската цивилизация и атлантическото общество. Когато прибавите към това и факта, че сме председатели на ЕС в момента, позицията ни не предполага да развиваме крайни позиции. В момента нашата позиция е крайна и става една взривоопасна смес, която неизбежно води до еволюция в първоначалната позиция. Проблемът е, че когато сме на опашката на целия този процес, се получава най-лошото – и солта, и боя, и унижението, както се казва. Все пак е добре, че вървим към такава позиция, подчерта Илиян Василев.
По думите му България би имала проблем в отношенията си с Русия, ако бе избързала първа с реакцията си. Но когато България има пред себе си повече от 20 държави, няма как Русия да отдели българската реакция като специфично негативна или специфично антируска. Става въпрос за колективен отговор и това, че България още веднъж се самоопределя като член на ЕС и НАТО, не може да бъде повод на Русия да предприеме специфични действия.
Василев припомни, че когато преди години България изгони руски дипломати, тя прояви характер.
Изобщо не би трябвало да мислим, че това решение го приемаме под натиск. Дори да не съществуваше атаката в Солсбъри, само, ако погледнете намесата на Русия във вътрешните ни работи през последните години, трябваше да има изгонени руски дипломати. Ако не бъде забелязано това от нашите политици, които трябва да теглят червената линия, ще ни смятат просто за територия, а не за страна.
Не виждам повод за катастрофични сценарии. Студената война е факт от много време след Крим и сега няма никакъв шанс за по-голяма ескалация. Русия не са самоубийци. Никакъв вариант няма някой изобщо да напада Русия. Ако Русия тръгва да напада, защото е слаба, защото се срива режимът, това е друга работа. Владимир Путин обаче не е абсурден политик и никога няма да го направи, щом се е задържал толкова дълго време на власт, това означала, че владее инструментите на властта и може да балансира политиката.
Това обаче в никакъв случай не е краят на конфронтацията с Русия. Представете си на фона на тенденцията на влошаване, че ако Русия отвърне и ескалира в своята реакция, тогава ще има още по-голяма реакция и от Запада. А в атмосферата на открита конфронтация световно първенство по футбол не може да се проведе. Това, което Западът прави, и ние трябва да направим, е класическата теория на сдържане – т.е. санкции, ограничаване. Няма никаква необходимост от военни действия, освен да си поддържаме отбраната в такова състояние, че никой да не смее да ни напада.
Това, което трябва да направим, е да сме на дистанция от тези процеси. А в случая с Кемерово, което си е човешка трагедия, просто трябва да проявим солидарност с Русия и с хората, които страдат.
Чуйте интервюто от звуковия файл:
След серията тежки катастрофи в Пловдив през последните дни – сред които и трагичният инцидент на Околовръстното шосе, отнел живота на майка, баща и едното им дете – темата за пътната безопасност отново излезе на преден план. За причините и решенията e разговарът с осемкратния рали шампион на България и основател на Академията за безопасно шофиране..
Могат ли протестите да променят ситуацията в държавата? Въпросът идва след снощното бурното недоволство в София и днешния отзвук за преработка на проектобюдежета. А отговорите са някъде между силата на обществото и слабостите на политиците. Според психолога Пламен Димитров, когато говорим за сила и слабост, неизбежно се поражда конфликт. А..
На ресторант ще ни е по-скъпо през следващата година , прогнозира регионалният представител на Българската хотелиерска и ресторантьорска асоциация (БХРА) за Пловдив Еньо Енев. По думите му секторът се присъединява към общото недоволство срещу проектобюджета за 2026 г., който според бранша не е приемлив. Енев подчерта, че за разлика от..
Професор Митко Димитров от Института за икономически изследвания на БАН анализира рисковете, свързани с новия държавен бюджет. Според него, ако бъде приет, България ще навлезе навлиза в опасна дългова спирала с очаквано увеличение на съотношението на дълга към БВП над 36%. Той критикува факта, че увеличението на разходите се финансира чрез нови заеми..
В отворено писмо Българската болнична асоциация (ББА) и Националното сдружение на частните болници заявиха, че категорично не са съгласни с предложените в проекта за бюджет на НЗОК за 2026 г. промени. Според тях механизмът за финансиране на заплатите на лекари и специалисти по здравни грижи чрез държавни трансфери през Касата е неправилен...