Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Липсва разказът на хората, приели доброволно да са агенти на ДС

Спекулира се с фактите около досието на професор Юлия Кръстева. Чух какви ли не глупости от хора, които нямат представа от Закона за досиетата и от същността на проблема. 

Коментарът направи пред Радио Пловдив Екатерина Бончева - член на Комисията по досиетата. Тя обясни, че досието на професор Кръстева се огласява сега, защото през 2016-та година Народното събрание е разширило обхвата на проверките за публични длъжности и дейности преди 2006-та година. Кръстева е била член на редакционния съвет на Литературен вестник през 95-та и затова при новата проверка името й излиза. 

Това е голата истина и всякакви спекулации, че участваме в световен заговор на чужди служби и подобни са разговори на  невежи хора.

Бончева заяви, че в досието на Кръстева има преномерирани страници, което означава, че то не е в класическия си вид, но не е първото подобно.  В него има всички изискуеми по Закона атрибути за принадлежност към ДС. Ние не се произнасяме как е работила и какво е работила. Заради публичния интерес го публикувахме. При нея има повече от минималните задължителни атрибути. Не се произнасяме за нейните качества, за академичната й кариера, нито за нейната човешка история. Хората трябва да мислят с главите си.

ДС е била зловещ апарат, зловеща машина на комунистическия режим, категорична е Екатерина Бончева, но добавя, че трябва да се прави разлика  между хората, които са били вербувани под натиск или при заплаха за живота, и тези, които са го направили доброволно. Законът не може да се произнесе за това. Чрез Закона не можем да разделим хората на жертви и кариеристи.

Според нея ние чуваме два типа разказ. Първият е на вербовчиците и щатните служители. За мен това е по- голямото зло в сравнение с агентите. Техните разкази са героични, а освен това са на позиции. Вторият разказ е за жертвите. 

Бончева смята, че не сме чули разказите на хората, които без заплаха или натиск, а заради кариерното си развитие доброволно са поели сътрудничество към бившите служби. Тогава ще можем да направим разликата. 

Втората причина да не можем да различим жертвата от кариериста е, че част от досиетата са унищожени. Ако беше запазен този архив, както беше запазен в Германия, тогава можеше да е различно.

Естественото бъдеще на КОМДОС е да стане Институт за паметта.  Затова обаче трябва да има много добра юридическа експертиза, много добър опит, а не да се приема Законопроекта на БСП, който наричам Закон за закриване на Комисията по досиетата. 




Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Още от категорията

Маршрутите от селата да не станат градски транспорт

Преди седмица парламентът прие на първо и второ четене в едно заседание допълнение в Закона за автомобилните превози, с което отпада задължението за ползване на автогари по междуселищни автобусни линии, свързващи общини с административния им център. Промените засягат четири общини – Добричка, Марица, Родопи и Тунджа, и 151 населени места.  С тях ще..

публикувано на 12.11.25 в 16:46

Бюджетът продължава грешните политики от последните години

Надявам се бюджетът за следващата година да бъде преразгледан, каза главният икономист на Съюза за стропанска инициатива и журналист Михаил Кръстев.  От ССИ са адресирали в становище основните проблеми, основен сред които е, големият процент средства от БВП, които ще се преразпределят - между 45 и 47%. Дори и по някакъв магичен начин въпросните приходи..

публикувано на 12.11.25 в 15:11
Д-р Христо Хаджиев

Все по-млади жени и мъже чуват диагнозата рак на гърдата

Все по-млади жени се сблъскват с диагнозата рак на гърдата. Това съобщи д-р Христо Хаджиев от Комплексния онкологичен център в Пловдив.  Той разказа, че сред пациентите има и мъже, като само за миналата година през отделението по медицинска онкология в центъра са преминали десетина души с такава диагноза.  „За съжаление, все по-често срещаме..

публикувано на 12.11.25 в 10:39
Николай Василев

Държавата е в хронична бюджетна криза, няма стабилизация

Държавата е в хронична бюджтена криза. Това заяви в интервю за предаването „Точно днес“ на Радио Пловдив бившият вицепремиер Николай Василева, който коментира проекта за бюджет за 2026 година. Той отхвърли твърденията за стабилизация, и посочи, че проблемите само се задълбочават. Николай Василев смята, че проекта на бюджет е прекалено ляв..

публикувано на 12.11.25 в 10:32
проф. Антоанета Христова

Бюджетът е без приоритети, целта е кабинетът да оцелее

Професор Антоанета Христова, политически психолог и анализатор, в коментар за политическото и икономическото напрежение в България подчерта, че предложения бюджет от правителството не решава реалните проблеми на  гражданите, а вместо това се фокусира върху оцеляването на управляващите.  Бюджетът решава всички други проблеми,  но не и тези, които..

публикувано на 12.11.25 в 10:04