Сирия е един изключително сложен възел, който е заплетен от дълго време. От 7 г.одини, но може да се прибави и от още по-дълго време, защото Сирия е страна с етнически, с религиозни, с политически конфликти, които не са от вчера. Освен това, този възел Сирия, е възел, в който са вплетени интересите и на големите играчи на световната сцена, и Русия, и САЩ и да кажем и Иран като регионална сила, Турция, Израел и поради това е твърде, твърде трудно този възел да е разплете. Това заяви проф. Лазар Копринаров - дипломат и университетски преподавател.
Някои анализатори смятат, че сирийската криза е най-сериозната криза след Студената война. Не съм сигурен, дали е точно така. За мене по-сериозна криза беше анексирането на Крим, но така или иначе, случващото се в Сирия е тревожно и опасно. То накара някои да зададат въпроса дали пък от Сирия няма да започне една нова световна война – третата и последната, както се изрази един генерал.
От историята, както знаем войните трудно приключват, но започват лесно и този исторически опит всъщност ни приближава до питането дали пък няма да започне тъкмо там нова световна война. Въпреки опасенията, които всички ние имаме, моят отговор е, че не бива да се поддаваме на подобен алармизъм, защото онова, което се случва в Сирия, е наистина тревожно и опасно, но аз мисля, че разпалването на страхове не е знак на добра политика.
Всъщност има политически сили, има държави, които са заинтересовани колкото се може страховият синдром да надделее над хората, защото по този начин могат да си разиграват коня както си искат. Но за мене все пак е трудно да повярвам, че големите играчи, великите сили ще стигнат до радикални действия, такива които да произведат в края на краищата една голяма война.
Споменахме, че тази атака е продължила един час - тази авиоатака, ракетна атака. Забележете, при тези бомбардировки няма загинал нито един човек. Това е показателно. Същестуват предположенията, силните предположениа, че всъщност САЩ са предупредили Русия за изстрелването на ракетите и тези ракети са били насочени така и там, за да не бъдат засегнати руски военни, намиращи се в Сирия.
Това е показателно за мене, че великите сили не възнамеряват да прозиведат от Сирия началото на голяма война. И ако трябва да формулирам моята интерпретация, моята теза е, че тези удари бяха повече от педагогически, отколкото от военни съображения. Тези удари трябваше да предупредят за пореден път, може би за последен, Асад, а защо не и други диктатори по света, че агресивните действия на диктаторите срещу собствените им народи няма да бъдат толерирани и ненаказани. В този смисъл казвам педагогически повече, отколкото военни бяха съображенията. Разбира се, тепърва ще разберем за резултатите от тези ракетни удари с какво са успели те и с какво не са успели.
Проф. Копринаров подчерта, че независимо от факта, че имаше известни нюанси в позициите на европейските държави, в частност на Германия и на Швеция, както и всички държави-членки на НАТО са потвърдили подкрепата си за този начин на действие, който предприеха САЩ, Франция и Великобритания.
Второ, не е ясно все още каква е реакцията на Кремъл. Вчера имаше известна реакция заплашителна, но все още се очаква да разберем в какво точно ще се състои тя. Трето, САЩ заявиха и това е показателно, а за Русия - Путин на срещата си с Рохани, лидера на Иран, казва, че не бива да се действа с военни средства, защото това предизвиква хаос в международните отношения и очевидно Русия възнамерява нещо да направи. Впрочем, тук в скоби бих искал да кажа, че случая със Сирия и тази атака показа за пореден път, че Организацията на обединените нации, в частност на Съвета за сигурност, е неработеща институция. Тя не може да изпълнява онази роля, за която е създадена. Оказа, че Съветът за сигурност, като ключов механизъм за решаване на международни конфликти, вече не работи. Очевидно е назрял моментът да се обмисля в каква посока той трябва да се променя. Когато една велика сила изработи някакъв проект за решение, за декларация, за обща позиция на Съвета за сигурност, другата велика сила моментално вдига знак на ветото и до никакво решение не се стига. Така че Съветът за сигурност вместо да разрешава проблеми, се оказва, че дава поводи за нови сблъсъци, ако не военни, то поне словесни и политически.
По думите на проф. Копринаров, различни са причините Германия да се дистанцира от тези удари в Сирия.
Вчера четох в една немска авторитетна агенция едно от обясненията е, че в Германия има 3 милиона руснаци, които са получили немско гражданство, те са един електорален резерв на определени партии, второ, Германия има доста сложни взаимоотношения с Русия, големи икономически интереси и същевременно пък Германия носи върху плещите си отговорността да бъде локомотив на единството на Европейския съюз, така че в Германия има вътрешни интереси, които да налагат с едната ръка да се подкрепя ракетната атака, с другата да се дава знак, че искаме диалог, искаме диалог с Русия. Една такава двойнствена и аз бих казал разбираема политика проявява в случая Германия, защото чисто военните действия няма да решат проблема на Русия, нужно е да се седне на масата на преговорите, нужна е активната роля на дипломацията. Така че виждаме изстреляните ракети са едната страна, но същевременно не е прекратена идеята в никакъв случай и за дипломатическо, политическо решаване на въпроса.
България тук не би могла да играе кой знае каква роля, макар че тя трябва да сложи на масата и своите интереси. Нашите интереси са да няма нови миграционни вълни. Да не забравяме и факта, че Сирия е съсед на нашия съсед, т. е. на една ръка разстояние и за нас има и преки последици от онова, което става там. В този смисъл България би трябвало да има активна позиция. Декларацията, която чухме от българското правителство и която беше разтълкувана публично от министъра на външните работи, ми се струва умерена, разумна, точна. Ние сме част от ЕС, част от НАТО и не можем да свирим солови изпълнения, подчерта още проф. Лазар Копринаров.Интервюто е в звуковия файл:
Рекултивацията на старото депо за утайки край Катуница бе дискутирана на заседание на Общинския съвет на Садово днес. Проблемът с хвостохранилището стана отново актуален след големия пожар в края на октомври, чието потушаване отне десетина дни. Според председателя на местния парламент Атанас Телчаров потушаването на пожара решава проблемът на..
В България вода има. Средно годишно страната ни разполага с 20 млрд. м. куб. вода, а този ресурс е четири пъти повече, отколкото ни е необходимо. Въпреки това, страната ни страда от безводие и проблемът все повече се задълбочава. Има населени места с ВиК системи, които губят над 90% от водата. Може ли да бъде спряно „изчезването на водата по пътя“?..
Пловдивското ОУ „Кочо Честеменски“ ще подкрепи децата на загинали полицейски служители със специална благотворителна кампания. Учениците са подготвили коледни предмети, с които организират благотворителен базар в най-близкия супермаркет, като средствата от продадените изделия ще отидат за закупуване на подаръци за децата, загубили свой родител..
"Не вярвам тази седмица да бъде избран председател на Народното събрание". Това заяви в програма "Точно днес" политологът Тончо Краевски, в коментар за зациклилата политическа криза у нас. Той добави, че е умерен песимист за този парламент и прогнозира, че дори да бъде избран председател, той върви към своя край. "Защото така, както в..
Kак да насърчим повече оптимизъм в нашите деца? Или, по-реалистично, как да ги предпазим от песимизма? Започнахме тази тема още в сезон 2 в разговор с психолога Донка Дойчева-Попова . Сега ви представям една изпробвана икономическа техника, която ще ви покаже, че има фактори за успех, които са изцяло във ваша власт. За да я използваме, се налага..