Определено намирам разлики в отразяването на новините България и в Германия особено в кризисни ситуации, било то политически или свързани с човешка трагедия. Цитат от Етичния кодекс на българските медии гласи, че не трябва да се засилва мъката на хората, попаднали в беда или пострадали от престъпление, а фактите да се съобщават със съчувствие и сдържаност. Това, което виждаме през последните дни за съжаление в интернет, показва, че доста се разминават отразяването на информацията с написаното в кодекса. Това подчерта Мануела Тотева – експерт по комуникации, член на Европейската асоциация на комуникационните директори.
Това, което наблюдавам и което сочи изследване на Евробарометър от началото на февруари, е че информацията, която основно респондентите приемат, е през Интернет. Това, че не можем да контролираме информацията в социалните медии, е по някакъв начин застрашаващо това, доколко хората са информирани за истински случващите се събития. А информацията е преимуществото, което всеки човек използва, и която е всичко за нас.
По думите на Тотева, случващото се с отразяването на трагичните събития и липсата на регулация е доста притеснително.
За сметка на това в Германия, за разлика от пропагандата през 20 век по време на Втората световна война, сега възходът на демократичните медии е голям. Регулацията е изключително силна в добрия смисъл.
Без да имам изключително задълбочени наблюдения върху медийната среда във връзка с изборите, които отминаха, мога да кажа спокойно, че отношението на аудиторията към фактите и начинът, по който се поднасят, са доста различни. Информационната среда дори аз бих нарекла, че е в някаква степен токсична. Има една възрастова граница, която се информира основно от Фейсбук и тези хора не знаят дори кой говори отсреща. Не знаят дали това е някакъв трол, не знаят как тяхното мнение се манипулира и това е изключително застрашаващо.
Чухме и обяснението на собственика основателя на Фейсбук пред Конгреса миналата седмица, че всеки сам контролира, това, което получава като информация.
Ефективността на комуникацията в онлайн пространството е свързана с много фактори, но рамката, която трябва да бъде поставена, трябва да попадне в дневния ред не само на институциите, а на всички, защото в противен случай има риск комуникационният процес да стане неуправляем, подчерта Мануела Тотева. .
Интервюто е в звуковия файл:
В Световния ден на психичното здраве 10 октомври говорим открито за тревожността като ежедневие. И макар че 60 от всеки 100 българи имат психични проблеми, окуражаващо е, че бариерата на стигмата върху психичното здраве постепенно се вдига. Трамплинът бе COVID-кризата, след която бележат ръст депресиите, паническите разстройства, деменциите (и то..
Колко сериозна е кризата с публичните финанси? Възможно ли е отново да бъде прикрит рекордният бюджетен дефицит на страната ни? А рискът от дългова спирала? Предизвикателствата пред „Бюджет 2026“ – първата за България финансова рамка в евро коментира икономистът Димитър Чобанов от Института по икономики и политики в УНСС. Той посочи, че..
Събират средства за спешен ремонт на църквата „Свети Архангел Михаил“ в Дълго поле, която е на почти век. Покривът й от дълги години е компрометиран и има нужда от основен ремонт, за да се запазят стенописите и иконите. До момента са правени частични, козметични ремонти, обясни отец Янко. За целта са необходими 40 000 лева. Събрана е само..
Организацията за извънредните избори зда общински съветници в Пазарджик в неделя, 12 октомври, върви по график, каза за Радио Пловдив Стефан Димитров, председател на ОИК Пазарджик. Той съобщи, че има постъпили сигнали за нерегламентирано поставяне на агитационни материали и два сигнала за купуване на гласове, които са препратени към прокуратурата...
Липса на добиви заради сушата; източена вода от язовирите заради ВЕЦ-ове, които са собственост на политици и депутати; липса на пазари - това са само част от причините всички в сектора зърнопроизводство да сме пред фалит . Няма вода за напояване, тъй като през зимата, когато токът е скъп, водата се източва през частните ВЕЦ-ове,..