Противопоставянето на писатели е необмислено и неетично

Писателят Емилиян Станев "изчезва" от 11 и 12 клас, заедно с фейлетоните на Алеко Константинов. Това са част от промените, предложени за обществена дискусия от МОН за промени в учебната програма по литература. 

 Вместо публицистиката на Алеко Константинов, в 11-ти клас се изучава неговия „Бай Ганьо на гости“, а Емилиян Станев изпада като задължителен автор. Предлага се да влязат други автори като Виктор Пасков и Борис Христов,  а досегашните програми с хронологично изучаване на авторите, да са на тематичен принцип  – „любов“, „вяра“, „надежда“ и т. н.  

Според Румен Леонидов поет, писател и  преводач, съвременните живи автори не трябва да влизат в учебната програма.

Той  коментира:  Да отпадне Емилиян Станев е глупаво, за да влезе Ввктор Пасков. Това противопоставяне, да излязат едни, за да влязат други, е нещо доста необмислено и неетично.

Възможността в проекта, учителите да могат да избират автори по свой избор, едва ли е работеща, защото и сега не достигат отделените часове за задължителната програма, а според Леонидов, правото на глас за избор трябва да бъде на самите учители. 

Последно аз не знам останах,а или не, фейлетоните и прозата на Ботев, или ги върнаха или въобще ги махнаха, но по принцип трябва да има промени. Програмата общо взето е останала почти цялата от комунистическо време, което не е най-страшното. Авторите са си автори, това са български класици. Голяма част от септемврийската литература и онези тематични, пак подчертавам, изучавания на автори вкупом, понеже са писали са Октомврийската революция или за Септемврийското въстание отпадна. Но има нови автори, които трябва да влязат, през годините влизаха и излизаха различни автори. Но трябва да стават промени, хубаво е, че започва тази дискусия и трябва по-масово да бъде това обсъждане. Има различни варианти. Сега да отпадне въобще Емилия Станев е глупаво, за да влезе Виктор Пасков. Това противопоставяне  - няма място за едни, да ги махнем, за да седнат други е нещо доста необмислено и може би трябва да се чуе гласа на самите преподаватели. Когато един учител харесва определен автор, той го преподава и с по-голяма любов, и с по-голямо откровение. А когато са наложени някакви часове там може да се помисли за повече гъвкавост, за повече мобилност.  И на мене ми се струва, че и самите ученици имат свои предпочитания.

Точно в това е проблемът, че когато механично се махат автори, за да се сложат на тяхно място други, да се вкарат пак в тази тясна рамка или не толкова тясна, но все пак задължителна програма. В тази задължителна програма трябва да бъде повече волята на самите учители, които са най-близо до децата и през години са видели към кои автори има особен афинитет и към кои има непоносимост.

Литературата е училище и за живота, няма какво да се лъжем. Децата трябва да знаят какво става в момента в държавата, в която живеят и какво им предстои, когато дойде време да гласуват. Та за какво писателите пишат, ако няма някакво познание и то е свързано не само с националното самосъзнание, но и с тяхната актуализация на ситуацията.

Хронологията си е хронология. Известна е фразата, че по произведенията, художествените произведения в литературата наследниците ще знаят в какво общество сме живели, каза Румен Леонидов и дава пример с романа "Кмбаната" на Недялко Славов.

Цялото интервю с Румен Леонидов е в звуковия файл.