Истините за промените в климата са много. Само с едно изречение не може да се каже какво се случва с него. Промените са многозначни и се изразяват по много различни начини, но най- характерното е, че имаме повишена честота на екстремните прояви на времето, свързани с промените в климата.
Тя определи като най- песимистичен сценарий прогнозата, че през 2 100 година температурите на Земята ще се повишат със 7 градуса. Има огромни основания да бъдем прекалено нащрек със случващото се. Още сега, между 2020 - 2030-та година, можем да имаме повишаване с повече от критичните градус и половина - два, което ни поставя пред огромни предизвикателства дори за оцеляването ни.
Според нея противодействието на случващото се трябваше да е започнало още през 92-година с Рамковата Конвенция на ООН за измененията в климата.
Йотова посочи, че политиките за промени в климата са свързани с огромни политически и икономически интереси, които не отразяват обществения. Проблемите са много и комплексни и това, което всеки трябва да знае е, че промените в климата ще ни влияят все повече и то в отрицателния смисъл. Поне ако можем да намалим тяхното вредно въздействие върху нас самите.
Мисията да ограничим въздействието от промените в климата е възможна, но трябва да става със съвместните усилия на всички, смята климатологът. Затова е хубаво да има образователна и обучителна дейност за реагиране при кризисни ситуации като дейността трябва да стане и превантивна.
България е сред най- засегнатите страни от глобалното затопляне, защото се намираме на границата между два климатични пояса - умерения и средиземноморския, а с промените в климата имаме настъпление на север. Сега при нас климатът търпи промяна към средиземноморския климат, но на моменти през лятото има и елементи на тропически климат. От години имаме проблеми със засушаване като Странджа например, където има големи поражения.
Антоанета Йотова бе критична към политическата класа у нас, защото е нужно с бързи темпове да се предприемат действия за адаптиране към случващите се промени.
Тази седмица слушаме истории, разказани от журналиста от БНТ Пловдив Димитър Димитров. Репортер, който се чувства еднакво сигурен когато отразява инциденти, протести, избори, военни и исторически събития, но и когато говори с рибари и ловци, които го покоряват с колорит и автентичност. Идва от Велико Търново и остава в Пловдив, реализирал своето..
Балканите бойкотират големите вериги магазини. Протестът срещу високите цени и ниския стандарт на живот започна от Хърватия и премина в Босна и Херцеговина, Черна гора и Северна Македония. Бойкот се подготвя и в Гърция на 19 февруари, а у нас той е насрочен за идния четвъртък – 13 февруари. Какво се случва с цените в България? До какво ще..
Затварянето на дървопреработвателни предприятия, сред които и най-големият в региона завод за целулозна хартия в Стамболийски, води до криза в горския сектор и пазара на дървесина. Защо по-голямата част от дървесината вече се внася от други държави в Европа? Какво се случва в горския сектор у нас? Според проф. Васил Живков, председател на УС на..
Според ВМРО, съществува организирана престъпна група между държавата и големите търговски вериги. От организацията подчертават, че правителството има интерес от много високите цени на хранителните стоки в България. В интервю за Радио Пловдив по темата Александър Сиди от ВМРО беше категоричен, че "цените в големите търговски вериги у нас са..
Скъпи ли са храните в магазините? Възможно ли е и е в условията на пазарна икономика да има контрол върху цените? Какво мислят пловдивчани за инициативата за бойкот на магазините в определен ден, която започна от Хърватия и се разпространи в редица страни на Балканите, а у нас организации призоваха гражданите да се въздържат от покупки на 13 февруари в..
Разкъсана облачност
Облачно
Предимно облачно