Истините за промените в климата са много. Само с едно изречение не може да се каже какво се случва с него. Промените са многозначни и се изразяват по много различни начини, но най- характерното е, че имаме повишена честота на екстремните прояви на времето, свързани с промените в климата.
Тя определи като най- песимистичен сценарий прогнозата, че през 2 100 година температурите на Земята ще се повишат със 7 градуса. Има огромни основания да бъдем прекалено нащрек със случващото се. Още сега, между 2020 - 2030-та година, можем да имаме повишаване с повече от критичните градус и половина - два, което ни поставя пред огромни предизвикателства дори за оцеляването ни.
Според нея противодействието на случващото се трябваше да е започнало още през 92-година с Рамковата Конвенция на ООН за измененията в климата.
Йотова посочи, че политиките за промени в климата са свързани с огромни политически и икономически интереси, които не отразяват обществения. Проблемите са много и комплексни и това, което всеки трябва да знае е, че промените в климата ще ни влияят все повече и то в отрицателния смисъл. Поне ако можем да намалим тяхното вредно въздействие върху нас самите.
Мисията да ограничим въздействието от промените в климата е възможна, но трябва да става със съвместните усилия на всички, смята климатологът. Затова е хубаво да има образователна и обучителна дейност за реагиране при кризисни ситуации като дейността трябва да стане и превантивна.
България е сред най- засегнатите страни от глобалното затопляне, защото се намираме на границата между два климатични пояса - умерения и средиземноморския, а с промените в климата имаме настъпление на север. Сега при нас климатът търпи промяна към средиземноморския климат, но на моменти през лятото има и елементи на тропически климат. От години имаме проблеми със засушаване като Странджа например, където има големи поражения.
Антоанета Йотова бе критична към политическата класа у нас, защото е нужно с бързи темпове да се предприемат действия за адаптиране към случващите се промени.
В Световния ден на психичното здраве 10 октомври говорим открито за тревожността като ежедневие. И макар че 60 от всеки 100 българи имат психични проблеми, окуражаващо е, че бариерата на стигмата върху психичното здраве постепенно се вдига. Трамплинът бе COVID-кризата, след която бележат ръст депресиите, паническите разстройства, деменциите (и то..
Колко сериозна е кризата с публичните финанси? Възможно ли е отново да бъде прикрит рекордният бюджетен дефицит на страната ни? А рискът от дългова спирала? Предизвикателствата пред „Бюджет 2026“ – първата за България финансова рамка в евро коментира икономистът Димитър Чобанов от Института по икономики и политики в УНСС. Той посочи, че..
Събират средства за спешен ремонт на църквата „Свети Архангел Михаил“ в Дълго поле, която е на почти век. Покривът й от дълги години е компрометиран и има нужда от основен ремонт, за да се запазят стенописите и иконите. До момента са правени частични, козметични ремонти, обясни отец Янко. За целта са необходими 40 000 лева. Събрана е само..
Организацията за извънредните избори зда общински съветници в Пазарджик в неделя, 12 октомври, върви по график, каза за Радио Пловдив Стефан Димитров, председател на ОИК Пазарджик. Той съобщи, че има постъпили сигнали за нерегламентирано поставяне на агитационни материали и два сигнала за купуване на гласове, които са препратени към прокуратурата...
Липса на добиви заради сушата; източена вода от язовирите заради ВЕЦ-ове, които са собственост на политици и депутати; липса на пазари - това са само част от причините всички в сектора зърнопроизводство да сме пред фалит . Няма вода за напояване, тъй като през зимата, когато токът е скъп, водата се източва през частните ВЕЦ-ове,..