Граждани протестираха пред Синодалната палата в столицата срещу решението БПЦ да не изпраща свои представители в Македония по случай честването на 1000-годишнината от създаването на Охридската архиепископия. Протестиращите настояват Светият синод на БПЦ да преразгледа своето решение, защото според тях то е антидържавно. Протестиращите смятат още решението на Светия синод за повлияно от външни интереси, визирайки по-специално Руската православна църква.
В интервю за Радио Пловдив преподавателят в Богословския факултет на Великотърновския университет доц. Свилен Тутеков коментира, че решението на Светия синод да не участва в планираното съвместно честване на 1000-годишнината от основаването на Охридската архиепископия е съобразено с каноническата реалност, която съществува в момента.
Той поясни, че честването на празника от една страна се чества в Македония, но от друга страна, имаме също такова честване, организирано Сръбската православна църква, в чийто диоцес има канонична структура, наречена Охридска архиепископия. Затова и въздържането на Синода да участва в този празник е трезво.
Историческите аргументи в едната или в другата посока трябва да се претеглят с оглед на актуалната канонична ситуация, т. е. това е фактическо канонично състояние, което не може да бъде заобиколено и с оглед това аз смятам, че въздържането от страна на Светия синод да изпратят представител е разумно, добави доц. каза Тутеков. Според него призивите на гражданското общество за съвместно участие в празника за годишнината от Охридската архиепископия в тази ситуация са меко казано странни.
Той смята, че за да се инициира такъв диалог от страна на нашата църква, се изисква съобразяване с общоцърковната канонична ситуация. Това е нещо, което ние не можем да заобиколим. Второ, този процес не започва от днес, този процес върви от дълги години. В Ниш 2000 г. имаме подписано споразумение, което след това се проваля. След това Македонската православна църква има опит да се обърне към Вселенската патриаршия да бъде призната като църква-майка, а сега към Българската православна църква, т. е. ние слагаме на масата само историческите аргументи и според мен по тоя път няма да стигнем кой знае докъде. Има още нещо, което за мен е много важно – след събора в Крит през 2016 г. ние се намираме в една деликатна ситуация, тъй като отказахме като църква да отидем на този събор и да участваме в него, а той е най-големият събор на православната църква.
От тази гледна точка стои въпросът нашата църква в какво положение е, какъв авторитет има международен, междуцърковен, т. е. до каква степен има ресурса да инициира такъв диалог и да поставя решаването на такъв казус какъвто е казусът с Македонската православна църква.
Доц. Свилен Тутеков подчерта, че всичко това са канонични обстоятелства, които изискват не само исторически аргументи, а и анализ на сегашната ситуация. Скептичен съм към ентусиазма и дори екзалтацията, с която отделни фактори от гражданското общество и политически фактори подхождат към този проблем. Процесът е двупосочен. Всяко едно решение трябва да се обяснява, трябва да се артикулира, да се обяснява по един по-смислен начин.
Според него в и в други и настоящия казус се виждат изказвания и патетика, които са абсолютно несъобразени с църковната логика, с църковната ситуация и с църковната действителност. Затова имаме такива импровизации, които надделяват – ту исторически, ту политически, които според мен не са полезни за, пак казвам, за търсене на църковните решения. В църквата нещата си имат своята логика, нещата не стават понякога толкова бързо както на нас ни се иска и колкото сме свикнали да виждаме в сферата на политическото и трябва да се съобразим с тази логика. Тук стои и въпросът държавата да не изисква от църквата прекомерни неща, които самата тя не познава, защото самата държава не познава добре логиката на процесите, които се случват в църквата и понякога иска от църквата това, което няма как да се случи по начина, по който се решава в сферата на политическите и междудържавните отношения, каза в заключение доц. Свилен Тутеков.
Цялото интервю с доц. Свилен Тутеков може да чуете в звуковия файл.
За правото и справедливостта, за уроците, които преподавателите учат, за благородството на доброволния труд, за пътешествията и черно- бялото фото – за всичко това с чувство за хумор и намигане към съвремието говорим тази седмица в „Добро утро, ден!“. Преподавателят по Конституционно право и омбудсман на ПУ "Паисий Хилендарски" доц. Христо Паунов е..
Заплатите в България настигат ръста на цените, но това се дължи на факта, че догонваме инфлацията, а не защото българите са обеднели или са забогатели. Това коментира икономистът Стоян Панчев от Експертния клуб за икономика и политика след като НСИ излязоха с анализ, според който у нас се наблюдава рекордно повишение на заплатите. Само за..
Психологът Иван Игов коментира в предаването "Ден след ден" поведението на близнаците Борислав и Валентин Динкови, обвинени, че са съучастници в убийството на Димитър Малинов от Цалапица. "Тук не може да става дума за психопатно отклонение или социопатно поведение. Просто те са момчета, израснали в среда, в която насилието и дори човешкият живот..
Ваксините ли са единствения начин за спиране на увеличението на случаите на заболели от коклюш ? Темата в програма "Точно днес" коментираме с д-р Аспарух Илиев , ръководител на лабораторията в Берн и експерт по безопасност на ваксините. Д-р Илиев каза, че увеличението на случаите на коклюш е феномен, който наблюдаваме днес в цяла Европа. "Има..
Работещите във висшите учебни заведения заплашиха с ефективен протест на 20 май и символични действия на празничния 24-ти. От служебното правителство заявиха, че ще предоставят 39 милиона лева за увеличение на възнагражденията на академичния състав. "Властимащите реагираха много бързо и дадоха индикации, че са готови на диалог и конкретни..